25/05/2020

Жребичко – втората Кръстова гора (снимки, видео)

Легендата разказва, че кобила се изгубила, стигнала до това прелестно място, от което се открива спираща дъха гледка към Тракия в ниското и тук родила. Когато жребчето й се изправило на още нестабилните крачета, под копитото му бликнала вода. И хората решили да се заселят около този извор в Родопа планина. Кръстили селото Жребичко.

Наричат Жребичко втората Кръстова гора заради местността „Кръста”, където всяко камъче, дори и най-малкото е „зографисано” с Христовия знак. Някои историци твърдят, че тук вероятно е било тракийското светилище на Дионисий – бог на младостта и виното.

Всъщност Жребичко е много старо селище. Охранявали го запазените и
до днес стени на Малкото и Голямото Иванкови калета и на крепостта
Коринград.

Най–старият документ за селото е от 1451 г., когато султан Мехмед II
го включва в списъка на селата, дарени на неговия пръв везир Халил паша. Според преданията старото му местонахождение било в местността Бачище.

Това малко село е дало скъпи жертви в Априлското въстание. Цяла
жребичанска чета е участвала в бунта под ръководството на изгорения
жив от турците след погрома на въстанието Васил Петлешков в
Брацигово.

Две момчета – Радостин и Стилян Георгиеви, вече достатъчно големи,
за да оценят по достойнство историята на дедите си, научиха, че
техният пра-пра-пра-пра дядо Калин е участвал в Априлското въстание. Бил е заловен от турците, съден набързо и обесен на един от мостовете над  Марица в Пловдив, който падна преди около 40 години. Сега на негово място е Пешеходният мост.

Родовата памет разказва, че дядо Калин е бил много як мъж. Когато му
надявали примката успял по някакъв начин да се отскубне. Всички си
помислили, че турците при това положение ще му пощадят живота. Но не станало така.

На паметната плоча на героите от Жребичко дядо им Калин е с фамилия
Широколъчки. Всъщност родът на тези момчета започва от Широка лъка – китното селище в сърцето на Родопите. Хората са били принудени да бягат от там, подгонени от турците. Така и досега в Жребичко една от
махалите се нарича Шроколъчка. Разбира се, че е правилно да се изписва ШироколъШка, но местните хора произнасят името с „ч“ и поради тази причина названието и фамилията на дядото наистина е Широколъчки.  На снимката до паметната плоча са Радостин и Стилян Георгиеви.

Момчета научиха и за героизма на пра-дядо си Ангел Емануилов, получил ордена  Кръст за храброст заради смелостта си при една от атаките срещу хитлеристите в Дравската епопея в Унгария през Втората световна война, както и още няколко медала.

Въпреки многото порутени и рухнали къщи, Жребичко е с неповторима
магнетична атмосфера. Тишината е направо оглушителна. Ако човек
застане с гръб към скалите се смялава от хипнотичната панорама, която се отваря пред очите му. А планиският рид и скалите, наречени Куката, сякаш пазят като стража селото.

Когато все още селото кипеше от живот тук местните хора отглеждаха
най-вкусните ягоди, които някога сме опитвали – сладки, ароматни,
истински, не като сегашните – с вкус на кисела пластмаса. Сега обаче
в селото са останали не повече от 60 постоянни жители, повечето от
които възрастни. На времето училището едва е побирало децата. Сега
от него стърчат рушащи се стени, покривът отдавна го няма. Само две
деца има в селото, които всеки ден пътуват, за да ходят на училище.

Но не всичко е загубено. Вече има доста реставрирани и новопостроени
къщи. И понеже Жребичко заслужено е със статут на Архитектурен
резерват, всичко се гради и ремонтира така, че да се се запази духът
и атмосферата му.

Автор: Елена Емануилова


http://youtu.be/_ecZV3Rdssk

(Visited 2 898 times, 2 visits today)

2 thoughts on “Жребичко – втората Кръстова гора (снимки, видео)

  1. Страхотно и завладяващо място! Поздравления за статията. Добре е да споменем Жирова къща, където туристите желаещи да разгледат това прекрясно село, могат да отдъхнат и пренощуват.

  2. Да, селцето е невероятно красиво – бих искала да живея там. А от върхът, на който се намира местното гробище, гледката е невероятна! На паметната плоча, в центъра на селото е изписано и името на мой родственик – Димитър Бубаров. Дядо ми се казва Коста Бубаров и е от това село. Интересна ми е тази нова информация, за това, че има преселници от Широка лъка. А статията наистина е хубава.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *