by 
Седемгодишният Лоркан Дилън от град Дейвиулм – Великобритания, е болен от рядка форма на разстройство – от така нареченият селективен мутизъм.
Заради своята болест Лоркан не може нормално да общува със съучениците и дори – с родителите си. Особено, когато става дума за изразяване на емоции.
За да го накарат някак все пак да разговаря и да изразява чувствата си неговата майка му купила бирманска котка на име Джеси кет (Jessi-cat). Тя била чувала, че котките могат да помогнат на деца с проблеми подобни на аутизма.
От тогава са минали почти две години и сега Лоркан може смело да казва на своята майка и на приятелите си „аз те обичам“. За първи път в живота си. Той и котката се привързали невероятно силно. Момчето прегръща и дори целува животното, към което е силно привързано. Майката на Лоркан нарича котката възхитителна и отзивчива.
По думите й нейният син започнал да си общува и с един от своите учители, на когото преди това не е могъл да каже и две думи.
За първи път диагнозата селективен мутизъм била поставена на Лоркан, когато бил на 3,5 години. Това станало след като в детската градина възпитателите обърнали внимание, че момчето почти не общува с възрастни и малко контактува с останалите деца. Подобен синдром се среща веднъж на 1000, но има различни форми на проявление.
Котарачката Джеси кет, благодарение на която Лоркан постепенно се учи да общува с хората, била предложена за британската награда Cats Protection National Cat Awards 2012 в категорията „Най-добър приятел“.
Селективният мутизъм или селективната немота е много рядко разстройство и засега не е добре проучено. Изразява се в това, че човек много трудно разговаря с хората, не може да изразява своите емоции с думи и мълчи. Степените на заболяването са различни. Понякога такива хора преобладаващо говорят съвършено свободно и замлъкват само в редки случаи. Но понякога постоянно запъват и от тях не може да се изтръгне нито думичка.
