by 
Природата често ни поднася неприятни изненади, а неспособността ни да обясним причините за възникването на природните явления става основа за възникването на различни апокалиптични сценарии.
Природата живе по свои закони, главният от коийто е цикличността. Оценка на природата може да се даде единствено чрез изучаване климата на планетата на всички етапи от съществуването на Земята. А историята на климатичните изменения е неразривно свързана с вулканичната дейност.
Според мнението на повечето от учените именно тя е главната причина за климатичните промени на Земята. Вулканичната активност е причината за формиране на земна атмосфера и възникването на живот на Земята, като прекомерната активност на вулканите може да доведе до измирането на всичко живо, тоест – до стерилизация на планетата.
Вулканите са геологически образования на повърхността на земната кора или на другите планети, където магмата излиза на повърхността във вид на лава, вулканични газове, камъни, пирокластични потоци. Вулканите според активвостта си се делят на затихващи, спящи и действащи. Вулканичната активност, според астрофизиците, може да бъде предизвикана от приливното въздействие на Луната, Слънцето, а също и от въздействието на другите планети и спътници от Слънчевата система.
Някои астрофизици предлагат хипотезата, че по време на противостоянието Земя-Нептун под въздействието на приливните сили на Нептун се случват най-силните изригвания на вулкани. Тази хитотеза се основава на откриването на Нептун с помощта на математически изчисления. Учените открили изменения на Уран, вероятно под въздействиеето на гравотеционните сили на неизвестна планета и изчислили вероятното местоположение на тази планета.
Най-голямото струпване на действащи вулкани се намира в тихоокеанския вулканичен пръстен или в огнения пояс на Земята. Този пръстен е дълъг повече от 40 хиляди километра и с формата си напомня подкова. Огненият пръстен се простира от полуостров Камчатка през Курилските острови, Японските и Филипинските острови, Източна Индонезия и Нова Зеландия и по-нататък през Антарктида през Южна и Северна Америка завършва на Аляска
и Алеутските острови. Пръстенът наброява 328 действащи вулкана, което представлява 75 на сто от световното количество на действащите вулкани.
Материците на Тихоокеанския пръстен са доста млади образувания.
Активната дейност в огнения пояс на Земята говори за това, че процесът на формиране на континентите все още не е завършен. Материците постепенно се сближават, но сближението за няколко милиона години е било незначително – средно по 2-4 сантиметра годишно.
В Тихи океан има няколко зони на разрастване на океанското дъно. Над всяка от тях има верига от вулкани. Учените са устанивили, че 90 на сто от земетресенията в света, от които 80 на сто – най-мощните, са ставали именно в Тихоокеанския огнен пръстен. Най-мощните изригвания на вулкани в зоната на огнения пояс са достатъчно известни заради съвременните
комуникации. Но американските геолози твърдят, че най-мощното изригване на вулкан през ХХ век е станало на територията на Аляска.
На 6 юни 1912 г. започнало най-силното изригване на вулкана Новарупта. Населението по онова време било много малко и поради тази причина не е имало голям брой жертви. Пепелта се издигнала на повече от 20 км и падала в продължение на три дни. Почти 33-сантиментров слой пепел покрил земята. Хората се криели в избите на жилищата, сградите се рушали под тежестта на пепелта.
Изригванията спрели на 9 юни. През това време облакът от пепел стигнал до Южна Аляска, голяма част от Западна Канада и няколко щати на Америка. На 19 юни облакът достигнал до Африка. В резултат на изригването на Новарупта се появила най-обширната долина от застинали пирокластични потоци с дължина 120 километра. Геоилозите смятат, че изригването на Новарупта е причина за засушаването и температурните колебания в Северна Америка.
Към днешна дата изследванията на Огнения пръстен продължават. Поставени са научно-изследователски станции, които следят тектоничната дейност.
Природата на планетата Земя засега все още успява да поддържа баланса, но колко дълго ще бъде това? Сравнително младата наука вулканология – през тази година се навършват 100 години от създаването на първата вулканична обсерватория на склоновете на Везувий, предстои да реши три основни задачи: да се научи да предсказва изригването на вулканите, да се научи да използва вдулканичната топлина за нуждите на човечеството в условията на катастрофичното изтощентие на природните ресурси, да определи източника на топлина при изригванията.
Много учени са убедени,че изучаването на планетите и спътниците от
Слънчевата система може да ни предостави липсващата сега информация за тектоничната дейност на Земята. Интересно е например, че на Йо – спътник на планетата Юпитер, е забелязана активна вулканична дейност – дължината на шлейфа при изригването на вулкана достига 300 км. Затихналият вулкан Олимп на Марс също представлява интерес за вулканолозите. Нептун получава едва 40 на сто енергия от Слънцето, а изработва цели 161 на сто. Някои учени, изхождайки от тези факти, допускат наличието на неизвестен елемент, който се явява източник на тази колосална енергия.
Възможно е в космоса да се намират отговорите на нерешените загадки на мирозданието – както е известно, по-добре се вижда от разстояние.
