by 
147 души са декларирали доходи над 1 млн. лева през 2013 г. според данните на НАП. Общо те са изкарали доход, надхвърлящ 300 млн. лева, през годината.
Данните са на база на обработените до момента данъчни декларации. Тъй като част от декларациите са подадени в последния момент, е възможно крайната бройка да се окаже по-голяма.
Тези суми изглеждат впечатляващи, но какво казват на практика за богатството на най-заможните български граждани?
На първо място трябва да направим ясно разграничение между доход и богатство –
понятия, които често биват смесвани или погрешно тълкувани.
Доходите включват предимно постъпленията през годината от трудови правоотношения и стопанска дейност и продажбата на имущество (най-често земя или други недвижими имоти). Данните, оповестени от НАП, показват, че 114 млн. лева, или 37% от доходите на 147-те милионери, идват от възнаграждения за трудови или приравнени взаимоотношения. Едноличните търговци в класацията са изкарали 71 млн. лева, а тези, които са прехвърлили права и имущество – 55 млн. лева.
Богатството от своя страна обхваща стойността на всички активи, които въпросното лице притежава. Интересува ни най-вече нетното богатство, което включва стойността на активите, но изключва кредитите и другите задължения.
Има съществена разлика между заработен доход през годината и общо богатство. Личното богатство е плод на натрупания доход през годините, но не означава задължително, че всяка година заможните българи ще декларират доходи над 1 млн. лева. Например българин с над 10 млн. лева лични инвестиции в банкови влогове, акции или имоти
трябва да изкара над 10% възвръщаемост за годината, за да надхвърли прага от 1 млн. лева и да влезе в “класацията на НАП”.
Макар че милионерите по доходи през 2013 г. са заработили внушителната сума от 300 млн. лева, техният доход представлява малко над 1% от общия трудов доход на заетите в страната. Данните на НСИ показват, че заетите в страната са около 2,9 млн. души в края на 2013 г., а средната годишна заплата е 9591 лева, или близо 800 лева месечно, според официалната статистика. По този начин общият доход, изкаран от всички заети (наети и самонаети) българи е около 28 млрд. лева.
Въпреки двуцифрената безработица в България
наетите на трудов договор са 2,2 млн. души в края на 2013 г., които съвкупно са получили 21,6 млрд. лева под формата на заплати.
От една страна, милионерите според данните на НАП изглеждат прекалено малко в сравнителен план. Много българи вероятно биха могли да назоват поименно поне 30-40 милионери, чиито имена често биват споменавани на страниците на жълтата преса. Обясненията за този феномен са няколко.
На първо място дялът на сивата икономика в страната, а и в Източна Европа като цяло все още е сравнително висок поне спрямо западноевропейските стандарти. Но:
1. Част от най-заможните българи вероятно не са декларирали всички свои доходи, което не само намалява приходите в държавния бюджет, но и изкривява статистиката.
2. Част от българите, демонстриращи финансови възможности чрез покупката на скъпи автомобили и недвижими имоти, работят изцяло или частично в сенчестата икономика или се занимават с нелегална дейност.
3. Собствеността на част от най-заможните граждани вероятно е прехвърлена на няколко роднини или близки, вместо да се води на името на реалния им собственик.
В България досега не е правено мащабно и задълбочено изследване
на личното богатство на най-богатите българи, макар че има различни неофициални класации, които обаче се базират по-скоро на апокрифни данни или анекдоти, а не толкова на икономически издържана методология.
Факт е, че основният актив на много от най-богатите българи е техният бизнес. С други думи, изчислението на личното богатство изисква да се направи оценка на компаниите, които българските предприемачи притежават. Такива приблизителни оценки в Западна Европа или САЩ се правят по-лесно, защото много от големите компании там са публични, а акциите им се търгуват на фондовата борса. По този начин лесно можем да кажем
колко е личното богатство на Бил Гейтс или Уорън Бъфет
към дадена дата.
В България обаче относително малко компании се търгуват на борсата, което затруднява изчисленията на богатството на техните собственици. Нещо повече, част от фирмите в страната не оповестяват навреме своите финансови резултати, което допълнително възпрепятства оценките на персоналното богатство.
Както и в другите европейски, страни основен източник на доходи за заможните граждани са заплатите, доходът от собствен бизнес и приходите от продажбата на имоти. На базата на оповестените данни обаче трудно могат да се правят категорични обобщения за доходите и имуществото на най-богатите българи. Данните на НАП представляват по-скоро любопитен щрих, но не и цялата пъстра картина на еволюцията на личното богатство в България.
В този контекст най-сигурни и неоспорими продължават да бъдат данните за общото богатство на населението в банки, пари в брой, взаимни, пенсионни и застрахователни дружества. Според данните на “Индъстри уоч” в края на 2013 г.
общите финансови активи на българите надхвърлят 55 млрд. лева
От тях домакинствата държат в банки над 38 млрд. лева. Най-големите по размер банкови влогове – над 1 млн. лева, са 734 на брой на обща стойност 1,8 млрд. лева през 2013 г. И тази статистика обаче не дава пълна и точна представа за спестяванията на най-богатите в банки. Първо, защото едно лице може да притежава повече от един банков влог, и второ, защото сред депозитните милионери попадат както едноличните търговци, така и т.нар. нетърговски организации, обслужващи домакинствата (синдикати, политически партии, фондации, сдружения, църкви и религиозни общества, читалища, културни и спортни клубове).Много ли са…