by
Възможно ли е роботи с интелект и чувства да завладеят Земята до такава степен, че човечеството да попадне в нова робовладелска ера? Но не от модела, познат ни от историята, при който едни човеци – по-хитри и по-нахални и по-нагли, покоряват и продават като добитък други човеци и ги използват като средство за производство. И не от модела, при който човеците – създателите на роботите, правят свои роби същите тези свои създания. Ера, в която роботите ще владеят положението навсякъде и във всичко по планетата!
За едни това са бълнувания на болен мозък, за други – бъдещето ни и то – не чак толкова далечно.
До неотдавна роботи имаше само във фантастичните романи, а по-късно – във филмите. Сега те са навсякъде около нас, коментира доцент Димо Зафиров от катедра „Транспортна и авиационна техника и технологии” при Техническия университет – София, филиал Пловдив. Според него мнението на човечеството по този проблем вече е разделено на двата противоположни полюса. Едните отсичат: никакви роботи! Според другите: няма изход – в един момент роботите ще управляват света.
Характерният хомоцентризъм на хората ни кара да си мислим, че ние сме в центъра на нещата. Нещо подобно на разпространеното схващане през Средновековието, че не Земята се върти около Слънцето, а обратното. Поради тази причина ние пренасяме своите качества, но и своите недостатъци в бъдещето. Тъкмо заради тези наши не съвсем лицеприятни качества веднага изкача въпросът: Кой ще е господарят – човекът или роботите, разсъждава доцент Зафиров.
На етапа, на който сме в момента, се обсъжда най-вече отношението на човека към роботите. Просто, защото засега все още всичко в това направление е под контрола на хората. Но скоро светът ще види нещо ново – ще види отношението на роботите към хората.
Има много добронамерени учени и конструктори, но има и такива с нечисти намерения, казва университетският преподавател. Според него няма съмнение, че за терористични цели вече се работи по създаването на роботи, които сами ще вземат решение дали да атакуват дадена цел или не. И най-ключовото: САМИ ЩЕ РЕШАВАТ ДАЛИ ДА УБИЯТ ЧОВЕК ИЛИ НЕ. Отделен проблем е, че дори намеренията на конструкторите да са добри те не винаги водят до най-добрите резултати. Класически пример в това отношение е създаването на атомната бомба: учените са се включили с ентусиазъм в създаването й, като са смятали, че така ще могат да спрат агресията на Хитлер. Какво стана след това – всички знаем.
Следва продължение – виж II част