by 
26 мощни взривове от паднали на Земята астероиди, са регистрирани от глобалната мрежа с инфразвукови датчици през последните 14 години. Учените са уверени, че много от метеоритите подобни на Челябинския ние просто не забелязваме.
Неотдавнашното прелитане на ярък болид над Мурманска област – Русия, отново привлече вниманието към проблема за защита на Земята от падане на огромни астероиди, които са в състояние да предизвикат големи разрушения и жертви. Явлението над Мурманск се оказа много полезно за група американски учени и астронавти. Те организираха пресконференция, на която представиха своя амбициозен проект.
Както се и очакваше гвоздей на програмата стана увлекателно видео, илюстриращо колко малко земни жители знаят за опасните астероиди и колко сме безсилни да предсказваме тяхната поява.
Бившите астронавти на НАСА Ед Лу, Том Джонс и астронавтът Бил Джонс – един от първите, извършил облитане на Луната с „Аполо 8” в подготовка за кацане на спътника, съобщиха данни, събрани през последните години от организацията „Договор за всеобща забрана на ядрените изпитания”. Целта на тази организация е следене за изпълнението на Договора за неразпространение на ядрено оръжие и контрол над провеждането на секретни изпитания. За тази цел учени са покрили повърхността на Земята с разклонена мрежа от инфразвукови датчици, които са в състояние да определят в коя част на планетата и кога нещо ще гръмне.
Според събраната от тази система информация от 2000 до 2013 г. в света са регистрирани 26 мощни взрива.
Нито един от тях не е бил следствие от изпитание на ядрено оръжие, повечето били в резултат на падането на Земята на големи астероиди в отдалечени ъгълчета на планетата и поради това са останали незабелязани. Мощността на тези взривове е била от 1 до 600 килотона тротилов еквивалент. За сравнение – мощността на ядрената бомба, унищожила Хирошима, била 15 килотона. А мощността на взрива при падането на Челябинския метеорит, също засечен от тази глобална мрежа, достигна 600 килотона. Повечето от тези астероиди са се взривили във въздуха и поради това не са предизвикали сериозни разрушения на земната повърхност.
Анализът показва, че взривове от падане на астероиди с мощност над 20 килотона през последните години са регистрирани в Южно Сулавеси – Индонезия, през 2009 г. , в океана близко до Антарктида през 2004 г. и над Средиземно море през 2002 г.
По думите на учените статистиката показва, че падането на Земята на големи космически тела подобни на Челябинския метеорит, се случват от три до десет пъти по-често, отколкото се е считало до неотдавна.
„Фактът, че нито един от тези астероиди не е бил забелязан предварително е доказателство за това, че единственото, на което можем да се надяваме към настоящия момент е щастливата случайност”, коментира астронавтът Ед Лу.
„Огромните астероиди, способни да унищожат цели страни и континенти са известни – по-малко от 10 хиляди от общо над 1 милион опасни астероиди, способни да унищожат големи градове, са открити от обсерваториите”, добавя Лу. Изходът по думите му е в изстрелване в орбита на обсерватория, която да търси опасните космически скали, летящи по посока на Земята.
Лу е основател на фондацията B612 – Калифорния, целта на която е през 2018 г. да бъде изстрелян първият комерсиален инфрачервен телескоп Sentinel,, който ще следи за приближаване към Земята на опасни астероиди. В плановете на ентусиастите е да съставят динамична карта на вътрешната част на Слънчевата система с текущи и предсказани положения на опасните астероиди.
В първата година след изстрелването на телескопа учените се надяват да открият и проследят над 200 000 такива астероида.
Знаейки отрано за опасността човечеството може да изпрати до опасния астероид специална сонда, която леко да промени траекторията му. „Вие просто изпращате към него космически апарат. И не ви трябва Брус Уилис”, пошегува се астронавта, асоциирайки със знаменития филм „Армагедон” в който Уилис взривява астероид, за да спаси Земята.
За да изпратят телескопа в Космоса в набелязания срок ентусиастите възнамеряват да съберат 250 млн. долара.
