by 
Окръжният съд в Кюстендил намери скандалните бизнесмени, станали известни като тандема братя Галеви, без да са братя, за невинни. Преследваните от Темида още от ерата на Румен Петков, когато се подвизаваше като министър на вътрешните работи, за босове на престъпна група и за рекет, се оказаха кротки агнета. Дай Боже – наистина да са такива…
Прието е решенията на Темида да се приемат без да се критикуват. Нали за това се лишаваме дори от храна, нали за това нямаме с какво да си платим отоплението през зимата, нали за това обличаме децата си с дрехи втора употреба – за да има кой да трепери над справедливостта в тази държава?
Да не говорим, че всяко некомпетентно мнение по въпроса, се тълкува като аматьорска и преднамерена – нещо повече – злоумишлена, намеса в работите на така наречената трета власт.
То е почти същото като при избори – няма значение какви и за кого: изгубилата мнозинство партия / несависимо дали изборите са били честни или нечестни, купени или безсребърни – ако въобще има в България такова животно…/ трябва да признае публично поражението си, но да признае и победата на конкуренцията..
Има ли изненадани от „новината“ за оправдаването на тъй наречените /не солунски/ братя Ангел и Христо Галеви в България? Едва ли. Това в България със стопроцентова сигурност можеше да предскаже кой да е овчар, който не носи по кърищата вместо гега лаптоп /още подробности – вижте тук/ и който дори не знае какво е това чичко Гугъл…
Така наречените братя бяха обвинени за организиране и ръководене на престъпна група. Почти пълен работен ден – според Кодекса на труда в България, продължиха пледоариите на прокуратурата, защитниците и гражданските ищци /Дано Господ пази тях и близките им!/.
Съдът даде право на последна дума на подсъдимите. Това поне е разбираемо и наистина много човешко – братя Галеви не се признаха за виновни и заявиха, че искат да бъдат оправдани, съобщава агенция Фокус.
Искай! И ще ти се даде!, твърди Светото писание. И получихме поредното доказателство, че това е проверена в живота истина. Братята поискаха и получиха своето. Няма лошо. Един Господ знае каква е истината в тази история /това – наистина – без ирония/. Лошото е, че и много други невинни в България искат справедливост, но все не я получават…
И точно тук е най-големият проблем на България…
Не само в България „справедливост“ е имагинерно понятие. Навсякъде по света колкото повече се опитваш да живееш, така да го кажем, по християнски, толкова по-бързо те застига съдбата на самия Христос (метафорично, но и не съвсем).