by 
Повяхва и със сигурност – тепърва ще се спарушва още, мечтата за членуване в „белия” клуб, наречен Европейски съюз. Клуб, който само до преди няколко години беше една от организациите, в които много държави и народи доброволно се натискаха да влязат. И се чувстваха огорчени, когато ги отсвирваха.
Защо се преобърна палачинката ли (вижте резултати от проучването тук) ? Защото се видя, че при криза тежката бюрократична брюкселска машина с императивни решения защитава най-вече фалиралите частни банки и интересите на мощните корпорации, не и ограбените от тях народи. Ако се издъни отделният човек – сам си е виновен и сам се спасява както може. И ако може. Ако обаче фалира някоя банка на ход идва солидарността. А това означава, че хора, които нямат никаква вина за фалитите, плащат сметката на провалилите се олигарси.
И още: Брюксел създава закони, които често безочливо защитават интересите на големите мултинационални компании, не и на средната класа – методично унищожавана през последните години. За обедняващия със светлинна скорост обикновен европеец никой нито говори, мито мисли. За обезкръвените икономики на някои нови държави – членки, да не говорим: как бяха занулени цели отрасли, чрез механизма на дискриминационните субсидии за различните държави.
За каква солидарност става дума, когато на помощ могат да разчитат предимно най-крадливите – банкстерите, които доведоха света до невиждана криза? За каква общност говорим, когато човекът в нея не е приоритет?
Или ЕС ще си припомни идеалите, които залегнаха в основите му при учредяването, или ще станем свидетели на скоростен термоядрен разпад, подобен на този при верижната ядрена реакция.
Да не забравяме обаче, че при всеки подобен разпад се отделя колосална енергия. И не се знае къде ще се стовари тя и какво и кого ще помете.
Истинската причина за всичко, което се случва сега и всичко, което тепърва се задава, е огромният дефицит на справедливост. Като не я получават от институциите, на които хората плащат точно, за да има ред и справедливост, народите рано или късно си я осигуряват сами.
Не промени ли ЕС приоритетите си и крайните резултати, които иска да постигне, разпадът му е в кърпа вързан. И въпросът не е дали, а кога?
Автор: Елена Емануилова