Жребичко е едно от многото скромни, но изпълнени с видим и невидим чар селца в България. Изглежда винаги малко сънливо, но вероятно защото клони към обезлюдяване откъм местни жители.
Лятото се пооживява от малкото виладжии, което променя символично нещата. Само като протегнеш крака от колата те наляга непредизвикано спокойствие. И също ставаш сънлив като селцето. Но това е онова състояние между будното и съня, в което някои надарени от Бога хора виждат неща, които повечето от нас не виждат. Или не искат да видят…
И снимките са нещо подобно – нямат претенции за участие в конкурс. Но обстановката е такава, че дори любител фотограф улавя в кадър и видимото, и невидимото в Жребичко, сгушено в Родопите близко до Брацигово. Между двете селища има пътека.