by 
Преди доста години, когато четяхме на глас Радичков, в един от разказите му имаше впечатляващ магически ритуал. Тогава смятах, че той е плод на прекрасната фантазия на сладкодумния разказвач. И чак сега научих, че този магически ритуал от Северозападна България си бил чиста реалност, тоест има хора които го прилагат, защото действа. И това го прави още по-магически.
Та за какво става въпрос – преразказвам Радичков по памет. Случва се овощно дръвче да си расте прекрасно, но изобщо да не дава плод. Стопанинът му чака, чака няколко години и не дочаква реколта. Тогава взима една брадва започва да обикаля дървото, да му говори. И по-точно да го заплашва, че ще го отсече, ако продължава да не ражда. И още по точно – предупреждава го. И го клъцва леко с балтийчето, колкото да покаже, че не се шегува.
Е, истина е, истина ви казвам. Показва го личната ми проверка. Първите неща, които посадих в дворчето си бяха две кивита – момче и момиче. Момчето цъфна както е по учебник още на третата година. Момичето не ще и не ще – дърпа се, пет години по ред. И тогава съвсем случайно научих, че този магически ритуал се знае и прилага и от хората в Южна България.
Но си има тънкости – стеблото се нарязва с остър нож или брадва задължително на вертикални черти, никога хоризонтално. Не съвсем милостиво, но не и безмилостно – нарязва се фактически кората до дървесината. И още един тънък момент – ако това се направи, когато листните пъпки дават признак, че се събуждат, но не са още разлистени – ефектът може да се очаква още през този сезон. Не е проблем да се направи и посред лято, но тогава плодовете трябва да се чакат най-рано на следващата година.
И познайте какво: момичето киви ЗА ПЪРВИ ПЪТ се препълни с цветни пъпки. Момчето пък като видя това напъпи двойно и тройно повече от преди. Дойде обаче една добра жена, която от години гледа киви, бере солидна реколта от него и безмилостно – от моя гледна точка подряза момичето. Чак не можех да гледам. Обаче жената каза – ако ги оставиш толкова пъпки при това тъничко стебло, плодовете ще станат колкото орехи.
Та така – гледам ги кивитата, радвам им се и чакам първа реколта след този магически ритуал. И не спирам да се чудя – откъде хора без специално образование, без да са екстрасенси ги знаят тези неща? Някакво ехо от хилядолетията сякаш чуват. И не казват, че това са глупости – приемат ги в реда на нещата. Може би защото осъзнато или в подсъзданието си знаят, че всичко около нас е живо и чува, и реагира. Стига да знаеш как да говориш с природата.
Сега показвам само поредната пролетна партида в дворчето ми. Цъфнат ли кивитата – ще има специална фотосесия. Живи и здрави да сме, да дочакаме.
Елена Емануилова