by 
Преди дни САЩ съобщиха, че планират да проведат в Черно море учения с участието на бойни делфини. А с какви други животни се стягат да се въоръжат различните страни по света?
Морски лъвове срещу диверсанти
За бойните делфини се е писало много. Такава програма са имали и САЩ, и бившият СССР. Сега се говори, че тази програма ще бъде възобновена. Но малцина знаят за техните бойни набори – за другите морски животни, служещи в армиите. А именно – за морските лъвове, тюлените и котките.
Пръв предложил животни да се използват за военни цели знаменитият руски дресьор – Владимир Дуров. Той дори подготвил 20 бойни морски лъвове, но те загинали по време на революцията.
Опитът на дресьора бил преоткрит през 70-те години на миналия век, когато в СССР били създадени няколко центъра за подготовка на подводни животни – край Севастопол, във Владивосток, Мурманск, Батуми и Клайпеда – Литва. Няколко десетки морски лъвове придобивали боен опит в акваторията на Етиопия, Ангола и Виетнам – защитавали тези страни от диверсанти, поставящи мини на корабите. Убивали с подобни на тези оръжия, с които били снабдени „съказармениците” им делфини – чрез игла, съединена с бутилка със сгъстена киселина. Тя била поставяна на муцуната. Морският лъв пробождал диверсанта с иглата и той буквално избухвал отвътре.
Дълго време делфините, морските котки и лъвове охранявали Залива и пристанището на Севастопол.
На гърба на бойния делфин прикрепят сигнален буй за откриване на мини. Буят подава сигнал на водолазите, които ги обезвреждат.
Милиони, хвърлени на вятъра
Има обаче много по-екзотични бойци на видимия и невидимия фронт. Какво ще кажете например за коте шпионин?
Разказват, че някъде през 1962 г. в ЦРУ започнали да обучават котки в шпионско дело. Те, тъй да се каже са внимателни, безшумни, лесно преодоляват препятствия и могат незабелязано да проникнат едва ли не във всяко помещение, без да предизвикат подозрение. Котараците обаче неохотно свиквали с микрофоните, които им слагали в ушите, за да ги превърнат в живо подслушвателно устройство. Мъркащите гальовници не харесвали и предавателите под коремчетата им , и опънатите по гърбовете им антени. В резултат, изразходвайки почти 20 милиона долара, специалистите в ЦРУ за пет години успели да превърнат в пълноценен шпионин една котка, която търпяла оборудването и била тренирана да се придвижва по разработен маршрут. Пухестият агент бил отправен към мястото на предполагаема среща на съветски шпиони в един от парковете на Вашингтон. Но котката попаднала под колелата на автомобил и така и не успяла да покаже новите си способности. Проектът бил прекратен.
Риби убийци
За разлика от дружелюбните делфини, които убиват, както се казва, от добри намерения (те убождат диверсанта с прикрепената им игла, водени от инстинкта да спасяват – сякаш изтикват „потъващата” жертва на повърхността на водата), то акулите по природа са си убийци. Но как да бъдат насочени към конкретен враг?
Специалисти от американското Управление за перспективни проекти в областта на отбраната (DARPA), изглежда знаят отговора на този въпрос. Проектът се ръководи от Джели Етем от Бостънския университет. Истината е, че засега хищниците се покоряват на дресьора не в открито море, а в басейн. Но началото е най-трудно. Етем работи с области от мозъка на акулите, реагиращи на миризми. Изпращат към тях импулси с помощта на имплантирани възможно най-тънки електроди. Те са съединени с антена, поставена на главата на рибата.
Ученият дава команда, да предположим, да завие наляво. Електродите раздразват конкретната страна на обонятелния център в мозъка. И на акулата й се струва, че е доловила приятен аромат. Хищникът плува в неговата посока.
По подобен начин на акулите могат да се дадат команди да се нахвърлят на някого. Или да прегризят нещо. Но това все още не е всичко.
„Акулите имат поразително чувство за ориентация, коментира Джели Етем. Забележително е, че някои видове като тигровите и сивите акули, могат да плуват десетки километри по строга права линия. И въобще – те много добре се ориентират и намират плячка. Очевидно реагират на магнитното поле и неговите изменения. И рисуват в мозъка си съответна картина. С помощта на имплантираните електроди картината може да се разчете и да се предаде. И сякаш виждаш това, което акулата усеща. Включително и подводниците на противника и командоси водолази”.
Ескадрила от крилати и раирани
За създаването на компактен прибор за откриване на взривни вещества Пентагонът е изразходвал 25 милиона долара за четири години. В резултат с помощта на учени от Великобритания се появила един вид ръчна прахосмукачка с телевизор, наречена VASOR (Volatile Analysis by Specific Olfactory Recognition – анализатор на летящи същества с помощта на особено обонятелно разпознаване. Главният работен детайл в прибора е…пчелата. Именно тя осигурява самото особено обонятелно разпознаване, душейки засмукания въздух.
За нуждите на точността на прибора той е снабден с множество пчели – шест контейнера с 6 пчели във всеки. Така 36 насекоми са пристегнати към миниатюрни фотьойли.
Но това не са прости пчели, а специално обучени да разпознават взривове по миризмата. Пчелите ги тренират така: пускат ги в помещение, в което са разпръснати няколко летливи вещества, включително и „ароматът” на различни видове взривове.
Когато в сместа има от този, който трябва да бъде открит, в помещението наливат малко сироп. Пчелата го намира и запомня аромата му, да речем – на циклонит или пък на динамит. Насекомите си изработват условен рефлекс – намират взривовете само за два часа тренировки. 
В прибора VASOR пчелите се държат както и в природата – откривайки желан аромат си подлагат езика. Това се регистрира от датчик.
За разлика от пчелите бръмбарите се тренират не за отбрана, а за нападение. Учените се опитват да ги превърнат в радиоуправляеми бомбардировачи. Мишел Махарбиз и Хиротака Сато от Калифорнийския университет в Бъркли вече са провели успешни полетни изпитания. За експеримента учените избрали едри насекоми – с размери от 7 до 20 сантиметра.
„Електронните устройства, необходими за приемането на управляващите сигнали, засега все още са доста тежки, обясняват експериментаторите. Бръмбарите трябва да са достатъчно силни, за да се издигнат с тях във въздуха. Нещо като тежки бомбардировачи”.
По време на изпитанията насекомите по команда от земята излитали и маневрирали така, както искали хората – надясно, наляво, нагоре, надолу. И кацали, където им било заповядано. Миниатюрни електроди, имплантирани в нервната система на насекомите, позволяват да се манипулират мускулите на тялото в необходимата посока.
Коментирайки експериментите специалистът по роботика и изкуствен интелект професор Ноел Шарки от британския Университет Шефилд заяви, че бръмбарите, според него, по своите характеристики превъзхождат микроскопичните летателни апарати – така наречените MAV (Micro Air Vehicle), роботи, над създаването на които се работи също успешно.
Професорът прогнозира, че занапред диапазонът на използването на бръмбарите киборги ще зависи само от това доколко миниатюрна, евтина и бързо действаща ще стане електрониката. Управляемите бръмбари могат да носят със себе си биологическо или химическо оръжие. Или просто взривове. Големи разрушения няма да нанасят. Но са напълно способни да унищожат компютрите на противника. Също така могат и да убият някого, кацайки върху главата му.
Между другото в рамките на този проект изследователите работят с мухи, пеперуди и водни кончета, които превъзхождат бръмбарите с маневреността си. И притежават по-разбираема за учените нервна система.
А ако работа опре до комарите, бълхите, дървениците и въшките? Тогава цялата тази радиоуправляема гадост сама ще се превърне в оръжие. Може и да се смеете, но Пентагонът по едно време сериозно разглеждаше план за масова атака на противника чрез пълчища вредни насекоми. Само че нямаха методи за управлението им. Сега те вече се появиха.
Там, където пехотата не може да мине
По същото време учени от университета Дрексел в Ню Йорк създадоха роботизиран плъх. Отначало един, после още четири. В мозъка на гризачите са имплантирани електроди, съединени с устройство, което приема електрически сигнали, моделиращи едни или други нервни импулси. Те били изпратени по радиото на разстояние почти километър. И плъховете изпълнявали командите – правели това, което им се заповядвало. В това число преодолявали лабиринти, препятствия, пълзели по дървета и скачали от високо.
Професор Санжив Талвар нарича своите подопечни първите биороботи. „Плъхът е способен да воюва – да прегризе някакъв важен кабел, да взриви нещо, да разузнава, казва професорът. Тай е отлично адаптиран на нашата планета – може да се намира навсякъде”.
При други експерименти плъхове с радост откривали мини тъй като били така тренирани, че им се струвало, че търсят храна.
Разбира се най-масово използваното досега живо оръжие е кучето. През годините на Втората световна война кучата са пробивали вражески атаки, натоварени с взривове, намирали са мини, измъквали са ранени от боя.
Бел. ред.: Вижте докъде я докара най-агресивното същество на Земята така нареченият „венец на творението“. Дотам, че скоро може да изпадаме в див ужас при вида на най-обикновена досадна муха, задаваща се на хоризонта. Защото знайно е – всяко оръжие рано или късно става достъпно не само за военните, които са готови да убиват по дефиниция, но и за всякакви луди, с които – за съжаление, е пълно.
Ето за какви „играчки“ се харчат парите на данъкоплатците…
Източник: КР
