Каква космическа разлика!

По белия свят правителства подават оставки заради загуба не в парламентарни, а в местни избори. Просто виждат, че хората не им вярват и не желаят да управляват в такава враждебна обстановка (вижте подробности тук).

Някъде, като в Япония например, чувството за отговорност към избирателите е толкова болезнено, че се стига до харакири – възможно най-мъчителната смърт.

Е, ние не искаме харакири от никой. Само като завършени глупаци си мечтаем да видим човек и въобще управляващ екип, който да го боли много за България. Който да трепери над нея и над хората й.

Каква космическа разлика между белия свят и България, нали? Какво ли не се е случвало у нас, какви ли не малоумни издънки и провали (например последната в Лясковец. Ами издавените в село Бисер – виновни няма, а възрастни хора все още живеят на полеви условия, защото отнесените им къщи не са възстановени и нямат и намерение да ги възстановяват!). Но нито министри, нито правителства са намирали достатъчно основания заради очевадния резил да си подадат оставката. И небето да се срути по тяхна вина, нашите вече 25 години поред се чувстват неизменно дистанцирани от кашите, които ни дробят и ни изнудват да сърбаме.

В редките и плахи обратни примери пък оставката им не е била приемана. Е, няма по-достойни, умни и треперещи за държавата си от нашите управници – така излиза.

Голям смях, нали?

Автор: Елена Емануилова

Снимката е на Капитал