by Масивни каменни делви на възраст хиляда години откриха на 15 неизвестни досега площадки в Лаос археолози от Австралийския национален университет.
Сайтът на университета припомня, че гигантските лаоски стомни представляват една от загадките на археологията. И досега не е установено нито кой ги е създал, нито с каква цел.
Според една от хипотезите тези каменни съдове са използвани за погребения. Но останки от хора в тях не са намирани.
Известни са няколко места, където са разпръснати тези странни изделия. Повече от хиляда от тях се намират в знаменитата Долина на делвите. С новото откритие броят на тези тайнствени артефакти се увеличи – на въпросните 15 площадки в отдалечени планински гори австралийските археолози са описали 137 масивни каменни съдове.
Това косвено говори в полза на хипотезата, че те са били използвани за погребения – вероятно древната практика на такъв начин на погребване е била по-разпространена, отколкото се е считало от учените досега.
„Тези места по-рано са били навестявани само от ловци на тигри, коментира ръководителят на експедицията Николай Скопал. Надяваме се, че изучаването на тези площадки ще ни позволи да получим ясна представа за тази древна култура и за това, как тя се е отнасяла към своите мъртви“.
Теглото на някои от тези делви достига няколко тона. Учените предполагат, че те са изсечени в кариери. Но е неясно как точно древните хора са успявали да ги пренесат до трудно достъпни местности – разстоянието от новооткритите площадки с такива артефакти до кариерите е километри.
Засега учените не могат да обяснят и избора на местата за разполагане на тези делви. В хода на разкопките са открити красиво изсечени дискове около „стомните“. Любопитното е, че дисковете са били подредени на онази страна, която е украсена с резба. На тях са изобразени геометрични фигури, надписи, човешки фигури и рисунки на неизвестни същества.
„Декоративна резба върху части от делвите се среща сравнително рядко. Ние не знаем защо на някои дискове са изобразени животни, а на други – геометрически фигури“, казва съавторът на това проучване д-р Дугалд О’Рейли.
Земни хроники