by Много зашеметяващи факти показва в книгата си „Забранена археология“ Майкъл Бейдън. Още по-интересното е, че те са известни на официалната наука, но впоследствие са били подложени на „филтрация на знанията“. И си има причина за това.
Тези находки влизат в противоречие със съвременните представи за еволюцията на човека. Ето и някои от тях.
През 1880 г. Дж. Д. Уитни, геолог от Калифорния, публикува списък на каменните оръдия, намерени в златодобивни мини в Калифорния. Сред тях били накрайници на копия, каменни ступи. Инструментите били намерени дълбоко във валовете на мините под дебели, неповредени слоеве лава, чиято възраст била от 9 до 35 милиона години.
В началото на 1950 г. Томас Ли от Националния музей на Канада намерил усъвършенствани каменни оръдия в ледникови отлагания на остров Манитулин, северно от езерото Хурон. Според мнението на геолога Джон Станфорд от Уейнския държавен университет най-старите шегуяндахски (по името на местността, където са открити) са от 65 000 до 125 000 години.
А в същото време официалната наука счита, че хората са дошли в Америка от Сибир преди около 12 хиляди години.
В трудове на Френската академия на науките (април 1868 г.) се посочват сведения на Ф. Гариго и Х. Филхо за находка на бозайници в Сансан в пластове на средния миоцен, което е приблизително преди 15 милиона години. Някои от костите явно били счупени от човека – по-конкретно, това са счупени кости на малък елен Dicrocerus elegans. Някои са счупени и в резултат на естествени процеси. Гариго е убеден, че първите кости са били счупени от човек при извличането на костен мозък.
Тези находки били представени на Международен конгрес по доисторическа антропология и археология, проведен в Болоня – Италия, през 1837 г.
Много каменни оръдия на възраст около 2 милиона години са намерени в Сибир. Например през 1961 г. близо до Горно- Алтайската река Уталинка били намерени стотици груби каменни оръдия. През 1984 г. учените Окладников и Рагожин съобщават, че тези оръдия са намерени в земни слоеве на възраст 1,5-2,5 милиона години.
Друг учен от съветското време Юрий Молчанов намира каменни оръдия , приличащи на европейски еолити – отломки от камъни с режещи ръбове в селището Урлак, край река Лена. Според калиево-аргоновия и магнезиев метод възрастта на тази формация с намерените сечива е определена на около 1,8 милиона години.
В книгата си „Минералогия“ граф Буфон пише за откритие, направено от френски работници в края на 18-и век при добиването на мек пясъчник край Екс ан Прованс.
Пясъчникът се добивал на слоеве и се втвърдявал при досег с въздуха. На дълбочина 40-50 фута работниците отделили слой глинест пясък, който отделял единадесетият от дванадесетият пласт. И там намерили останки от колона и фрагменти от полуобработен камък – това бил същият камък, който се добивал в кариерата. Освен това намерили още монети, дръжки на чукове и други инструменти, фрагменти от дървени инструменти.
Особено голямо внимание привлякла дъска с дебелина 1 дюйм и дължина 7-8 фута. Та се разпаднала на много части, но нито една не била изгубена и е могло отново да се съединят и да се върне на тази дъска или пластина първоначалния и вид. „Тя била от същия този вид, който използват каменоделците и миньорите. Тя била точно по същия начин протрита, нейните краища били закръглени и нагънати по същия начин“.
Много видни учени изследователи от 19-и век и началото на двадесетото столетие нееднократно съобщавали за следи на кости от миоценови, плиоценови е ранноплейстоценови формации. Такива следи възникват при обработка на материала от човека.
Сред тези учени са Дениайърс, де Куатрефаж, Раморино, Бурж, Деланей, Бертран, Лоудзе, Гариго, Филхал, фон Дюшер, Оуен, Колие, Калвърт, Капелини, Брока, Ферети, Белучи, Стоун, Мойър, Фишър и Кейт.
За находките се съобщавало в известни научи списания от XIX век. За тях се говорило на научни конгреси. После тези факти изчезнали от полезрението.
