Това паричките са голяма сила. Дори повече от хартиените, които държат в робство почти цялото човечеството.
Нацъфтяха още преди последния дебел и тежък сняг. А като се стопи само отръскаха цъфналите си венчета сякаш нищо не е било и бодро изпънаха към небето цветните си стебла.
Едни сини дребни „мъниста“ сами си дойдоха от някъде и полека лека превземат тревата. Тук им викат великденчета. Дребнички са, но затова пък са много и оживяват дворчето.
Дори глухарчета, които стават почти незабележим и невзрачни, когато наоколо всичко пищно цъфти, сега като мънички слънца стоплят очите.