by На късаща душата гледка попада снимачният екип на организацията Sea Legacy, когато пристигнал на остров Бафинова земя – Канада.
Отслабнала до кости от глад бяла мечка с последни сили броди по пустата земя с надежда да намери нещо за ядене.
Фотографът Пол Никлин, заснел покъртителната картина, е израснал в далечния канадски север. Биологът свързал своя живот с фотографията и по време на пътешествията си е имал възможността да наблюдава над 3000 мечки. Но никога до този момент сцена от дивата природа не го е развълнувала толкова много.
„Ние стояхме и плачехме. Сълзите ни на струи се търкаляха по бузите, докато снимахме тези кадри“, разказва фотографът.
На видеото, публикувано на 5 декември тази година, умираща от глад бяла мечка все още се държи за живота. Гъстият й вълнен кожух се е превърнал в тънка обвивка на скелет. Когато ходи една от задните й лапи се влачи, вероятно заради атрофиралите мускули. В търсене на храна животното поглежда в мръсен контейнер, оставен от местни рибари. Но не намира нищо. Примирява се с участта си и пада на земята.
След като Никлин публикува тези покъртителни кадри, го попитали защо не е помогнал. „Разбира се, мислих за това. Но аз нямах в себе си траквилизатори, нито запаси от месо. И дори да бях й помогнал, само щях да удължа агонията на мечката. Освен това храненето на дивите мечки в Канада е незаконно“, обяснява фотографът.
Записал последните минути от живота на мечката, защото искал нейната гибел да не бъде напразна. „Когато учените говорят, че мечките загиват – това е едно. Аз искам хората да видят това“, казва фотографът.
Обитателите в арктичните райони често първи усещат влиянието на повишението на температурите и на нивото на океана.
Недостигът на морски лед затруднява животните в търсенето на препитание. През лятото те с месеци остават без храна, докато чакат да застине арктическия лед.
През 2002 г. в доклада на Световния фонд за дивата природа бе прогнозирано, че като резултат от промените в климата белите мечки са заплашени от изчезване.
