by Крадец попада под автобус секунди след грабеж
През май 2011 г. в столицата на Колумбия Богота крадец решава да отмъкне мобилния телефон на жена. След кратка борба той се опитва да се измъкне, но едва направил две крачки внезапно бил ударен от автобус. Цялата случка е запечатана от камера за видео наблюдение и записът попаднал в много медии.
Военен си плаща със смъртоносен рак за отравяне на околната среда
Рон Поарие, работил през 1970 г. като радиотехник в морска база в Северна Каролина, си признава, че през онези години флотът изхвърлял стотици тонове токсични разтвори в морето. Химикалите на свой ред попадали и в питейната вода. Ракът, от който Рон умира през май 2013 г. влизал в списъка на заболявания, провокирани от попаднали във водата отрови, от което пострадали местните жители и морските пехотинци. Пред смъртта си Рон разказва пред Associated Press, че смята своята болест като някакво възмездие от съдбата.
„Когато дойде страшният съд се надявам всички пострадали да разберат, че аз не знаех какво правя“, казва Рон.
Човек, направил добрина, неочаквано намира 40 долара
„В моя живот имаше период, през който страдах от безсъние и прекарвах нощите си без почивка във въртене в леглото. Веднъж в 6,30 сутринта отидох в супермаркет и вече на изхода видях бездомен. Тогава накупих хамбургери, стоплих ги и му ги дадох. След което тръгнах към друг магазин.
Паркирайки колата и отваряйки врата, неволно погледнах надолу. И какво си мислите, че видях? На тротоара лежаха новички 20 долара. Това ми се видя много забавно, но онова, което действително ме порази, е че излизайки от магазина, аз намерих още 20 долара на същото това място. Проверих в чантата, предишните намерени 20 долара си бяха на мястото“, разказва друг американец.
Скъперник плаща два пъти
Веднъж си взех два вестника, но заплатих само един. Когато се опитах да си тръгна забелязах, че затварящият се отвор на автомата за вестници е защипал ризата ми. Наложи се да пусна в автомата допълнителни 25 цента, за да се освободя от този плен“.
Доброто се възвръща щедро
„В този ден със сина ми тръгнахме към магазин, за да му купим поредната игра. Пред нас на касата стоеше жена, която явно беше силно огорчена, защото не бяха приели нейната карта и нямаше с какво да плати храната за своето детенце. Синът ми беше до такава степен очарован от нейното прелестно дете, че върна играта и предложи на жената да й заплати покупката. Малкият се нуждае от храна повече, отколкото аз от „Растения срещу Зомби“, убеждаваше жената моят син.
Сърцето ми се изпълни с гордост и поради това реших все пак да му купя играта.
Когато излязохме от магазина, непозната ни догони и даде на моя син плик, като помоли той да бъде отворен чак като се приберем у дома. Какво беше учудването, когато отваряйки плика ние видяхме 100 долара и бележка, на която пишеше: „Ти си ги заслужи, млади човече“.
Давайте и ще ви се даде
„Имаше период от време, когато бях обикновен продавач на мебели, а моята заплата стигаше само да си покривам сметките. Понякога се случваше и да гладувам, тъй като нямаше с какво да си купя храна.
Веднъж не успях да продам нищо. Беше краят на работния ден, а моята заработка си оставаше на нула. Една възрастна двойка обикаляше магазина и оглеждаше поставките за телевизор. Другите продавачи не им се занимаваше с тях, тъй като били наясно, че отначало възрастните ще ги засипят с въпроси, а накрая в най-добрия случай ще купят нещо за 100 долара, от които за продавача остават само 2 долара.
Тогава си помислих: ако все пак днес успея да продам каквото и да е било, то може би късметът ще обърне лицето си към мен. Продадох на съпрузите две поставки за телевизор. Те поискаха и монтаж и независимо, че нашият магазин предоставя такава възможност – срещу допълнително заплащане разбира се, аз се захванах и сглобих поставките безплатно с уговорката, че това ще стане след края на работния ми ден. Съгласили се.
Когато влязох в прекрасния им дом, веднага усетих апетитен аромат да се носи откъм кухнята. Опитах се да го пренебрегна, но не беше лесно – не бях ял нищо почти три дни. След три часа приключих с работата.
Но старицата не ме пусна да си ходя – заведе ме в кухнята, сложи ме на масата и ме нахрани с току що приготвения ротсбив. Това беше по-добро от всички пари на земята! Толкова отдавна не бях ял домашна храна, че чак сълзи напъваха в очите ми. Бях много признателен на тази възрастна жена. А тя ми подаде плик. Преизпълнен с радост, че тази нощ най-накрая ще заспя с пълен стомах, съвсем забравих за него. Отваряйки плика у дома открих100 долара. И се разплаках…
След този случай работейки като продавач известно време, аз винаги се опитвах да помагам на хората без да търся изгодата в големите покупки. И знаете ли – това ми помагаше, а след това получих по-високо платена работа“.
До тук повечето от случките са отвъдокеански. А ето и разказа на една българка – Калина.
Предупреждения и отговори на съдбата
Бях решила за абитуриентския бал на момиче, отгледано от самотна майка, да подаря златно пръстенче. Заговорих с приятелки за намерението си – нещо като публично обещание пред небето и се застягах за изпълнението му месеци преди събитието, защото не разполагах с много пари, че да ги извадя без да му мисля.
Но после така ме завъртяха нещата, че забравих за намерението си. И така – един ден на улицата се оказа, че едната ми златна обица съм я загубила. Не ми трябваше много време, за да разбера, че получавам напомняне.
Пожелах който я намери да му носи голям късмет и при първа възможност отидох и купих пръстенчето. До тук нищо особено, нали? Но историята има прелюбопитно продължение.
Дойде събитието, подарих пръстенчето. През нощта се изви много яка буря и се наложи на другия ден да отида на работа с такси. Улицата пред офиса беше толкова наводнена, че трябваше да спра по-далече и да търся пътечка, през която да мина. Никога иначе не спирах там. И така след две-три крачки нещо проблесна в мокрия и разкалян тротоар.
Наведох се – беше златно сърце с парче от скъсана верижка.
И още един случай, но с обратен знак
Шофьорите знаят, че при излизане от паркинг, когато колите са спрели под ъгъл спрямо платното, има една малка мъртва зона без видимост. Тръгвам на заден ход от такова паркиране на голям булевард, оглеждам се, карам на лази буба, уверена, че зад мен наблизо няма коли и в следващия момент чувам смразяващ силен звук на спирачки. Човекът зад мен едва спря без да ме удари. Естествено беше много гневен, но не и простак, който да налита на бой, защото правото бе на негова страна.
Свих се на ерголям от притеснение, изумление и срам, че съм причинила това.
Не повече от два три дни по-късно един – очевидно начинаещ млад мъж шофьор, така внезапно ми отне предимството, че ако не бях кривнала в последния възможен момент към банкета въпреки че скочих върху спирачките, не знам дали щяхме да оцелеем и той, и аз. Шест месеца следите от спирачките на моята кола стояха на това място.
След минута-две го изпреварих, като се изравнихме за секунда виждам едно младо красиво момче с антично къдрава коса като на римска статуя. И сякаш видях себе си в моята ситуация – беше се сгърчило, гледаше си в краката, чувстваше се неудобно. Иначе казано – нищо нарочно, само лоша преценка на обстановката.
Но Небето сякаш даде урок и на двама ни: Дори, когато въобще не си злонамерен, ако не си премерил точно нещата, пак може да причиниш беда.
Когато аз засякох човека, Господ ми е свидетел, че не беше нито заради фукня, нито нарочно. Но очевидно и на мен трябваше да ми се случи същото, за да почувствам със сърцето си онова, което е преживял шофьорът зад мен.