27/02/2020

Вероятно Бог е подсказал на китайците да направят тези изумителни тераси (снимки)

1231А4567891011121314Зашеметяващо красиви оризови тераси са разположени в китайската провинция Юнан в Хуанхъ Ханския автономен окръг. Живописният Юнан е прочут с тази своя природна забележителност, наречена Хуанхъ Хани (на китайски 红河哈尼梯田, на английски – Honghe Hani Rice Terraces).

Като хиляди причудливи огледала в каскади на много нива, те се спускат по южните склонове на планината Айлао ниско към бреговете на Червената река.

Отглеждането на ориз в Поднебесната империя е започнало преди около 7000 години. Тогава селяните открили, че на залетите от вода ниви оризът дава десет пъти повече реколта отколкото на сухите. Изобилната влага не само че унищожава плевелите, но и насища дъното с азот, който наторява растенията.

На фермерите, живеещи край заблатени територии, било достатъчно в подходящо време да засеят семената, а след това да съберат узрялото зърно. Докато на живеещите на хълмисти местности се наложило да се приспособят към даденостите – те преобразили съществуващия ландшафт и го пригодили за нуждите на селското стопанство. Така в резултат на техните търсения и експерименти в Китай и някои други азиатски държави възникнали оризовите тераси.

Етническите малцинства в Китай – основно представителите на групата хани, вече в продължение на 1300 години отглеждат ориз на изкуствено създадените тераси Хунхъ Хани. Поколение след поколение по стръмните склонове селяните ръчно издялали подредените стъпаловидни образувания. Този процес изисквал бижутерска точност и нечовешки усилия, тъй като и най-малко невнимание може да доведе до печални последици – разрушаване на крехките стени на басейните и иригационната система, както и отмиването на изключително ценният повърхностен слой на плодородната червена почва.

Най-впечатляващият за разглеждане участък от тези оризови тераси е разположен от 1000 до 2000 метра надморска височина. Изкуствените ниви изглеждат така, сякаш разположението на басейните е случайно тъй като водоемите точно повтарят контурите на хълма в зависимост от това къде хората могат да ги достигнат. При това се запазва първоначалният ландшафт, което придава на местността още по-голям чар.

Местните жители са изградили сложна система от канали, които от ранна зима до дълбока есен, осигуряват изворна вода на изкуствените басейни. Поради това къпещите се в златните слънчеви лъчи оризови тераси са напълно автономни, със самостоятелно оросяваща се система изградена по такъв начин, че връхният слой на почвата, който е така важен за ориза, не се отмива от водата.

Засяването на ориза се прави веднъж в годината. Събирането на реколтата продължава от септември до ноември в зависимост от надморската височина, на която е отгледан оризът. След това басейните си почиват и след време пак се напълват с вода, събирайки сили за следващия сезон.

През годините промени са настъпили в облика и на оризовите тераси Хуанхъ Хани. През лятото склоновете на планината са покрити с ярко зелени издънки, есента пък картината се изпълва от златните оризови стебла.

Но най-хубавото време за посещение на терасите е през периода от ноември до април, когато те се представят на зрителите в цялата си прелест. Напълнените с изворна вода стъпаловидни ниви отразяват светлината по неповторим начин.

Освен красота, на това му се вика не египетски, а къртовски китайски труд. На много места намесата на човека е нанесла огромни щети на природата. На тези тераси обаче човек остава с впечатлението, че тези работливи пчелички, които едва се виждат на снимките, са работили под диктовката на Бога.

А властите са се погрижили да построят удобни за посетителите места за наблюдение.

По материали от чуждестранния печат

(Visited 459 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *