by Харесвам космическите мисии, но предпочитам да стъпвам на твърдата Земя
Антонио Фортунато (на снимката) – заместник-директор по операции на европейските астронавти на борда на Международна космическа станция
– Господин Фортунато, как преминава Вашият работен ден?
– Аз работя по две основни направления. Едното е да подкрепям астронавтите, като им създавам нормални условия за работа на борда на Международната космическа станция. Много важна част от работата ми е комуникацията с тях – особено при излитане и кацане на космическия кораб. Част от работата ми е да поддържам постоянна и изправна комуникация с тях и с техните близки през целия полет. Другото ми задължение е да работя с контролния център на Колумбос – това е един отсек на Международната космическа станция.
– Къде е работното Ви място?
– Зависи от това какво правим. Когато изпълнявам задълженията си като заместник-директор по операции на европейските астронавти, обикновено съм в Кьолн – в Центъра за полети. Или съм в Мюнхен. А когато работим по кампанията за излитане на Международната космическа станция сме в Байконур – Казахстан, а при кацане сме в степите край Караганда. При кацане всъщност извършваме операция за издирване на космическата капсула с космонавтите.
– Как разбирате, че сте си си свършили добре работата?
– Имам голям късмет да работя с астронавти. Повярвайте ми, те не са от хората, които ще ти спестят критиката, ако не сме направили нещо, както трябва да бъде. Но не пестят и похвали, когато работата ни е добра. Така че много бързо получавам оценка за работата си.
– Налага ли се да вземате рискови решения? Как ги обсъждате с астронавтите?
– Понякога се налага да вземаме трудни решения. Това зависи от ситуацията на борда на Международната космическа станция. За наш късмет програмата засега е много успешна и не сме се изправяли пред непредвидени ситуации. По принцип най-важните решения ги взема директорът на полета, който е в залата за управление. Но разбира се много зависи и от това какъв е проблемът.
– Господин Фортунато, на кои Ваши думи най-много се радват астронавтите?
– Зависи от астронавта. Задачата ни е да ги опознаем добре и да ги накараме да се чувстват добре и комфортно, въпреки че са толкова изолирани на станцията. От това зависи тяхната работоспособност и в крайна сметка – резултатите от мисията, в която са вложени много средства. Така че не става въпрос само за едни думи. И все пак като че ли най-много възгласи чувам, когато кажа: момчета, прибираме се в къщи!
– Какви качества трябва да притежава човек, за да заеме Вашата позиция в центъра за полети?
– Най-важното нещо, когато се занимаваш с контрол на полети е да не се поддаваш на паника, когато има голямо напрежение. Позицията изисква специалисти, които са в състояние да управляват не само собствения си стрес и паника, но и стреса и паниката на космическата станция.
– Къде сте учили, за да започнете тази работа?
– Аз съм аерокосмически инженер по образование. Имам магистърска степен от Международния космически университет в Страсбург.
– Ако Ви се удаде шанс, бихте ли полетели на Международната космическа станция?
– О, не. Много обичам космическите полети, но колкото и да ги обичам, предпочитам да съм стъпил здраво на твърдата стара Земя.
– България по някакъв начин свързана ли е с вашата работа?
– За съжаление България не участва в програмата за полети на хора с Международната космическа станция. Надявам се в близко бъдеще това да се промени. Зная, че страната ви е стартирала процеса за присъединяване към Европейската космическа агенция, така че може да стане в следващите години. Формално България е направила първата стъпка, за да започне да работи по тази програма за полети на астронавти. Присъединяването ще бъде обявено след като българският парламент ратифицира споразумението за присъединяване към Европейската космическа агенция.
– Какъв бе акцентът на Вашата лекция в Природонаучния музей в Пловдив?
– Говорих за това какво представлява Международната космическа станция, каква е ролята на Европа в тази мисия и какво всъщност работят астронавтите.
– Вашето лично чувство – хората в Космоса стават ли повече хора?
– Мисля, че в Космоса астронавтите имат уникална възможност да опознаят себе си по-добре. И да осъзнаят ролята на нашия вид Homo sapiens във Вселената. По необходимост астронавтите стават по-задружни, а това е може би най-човешкото качество.
Текст и снимка: Михаил Ванчев
