17/02/2020

Хуувс – инженерът, който накара „Розета“ да кацне върху комета

Инженер Реймънд Хуувс от Европейската космическа агенция (ЕКА) бе в Пловдив по покана на програма “Космически предизвикателства”. В рамките на един месец с четири лекции ще бъде популяризирана космическата програма на Европейския съюз. Инж. Хуувс (на снимката) бе лектор в Планетариума на Природо-научния музей. Той е инженер по научни операции на кораба „Розета“ от 1999 до изстрелването му през 2004 г. Участва и в приземяването на кораба на кометата ,,67Р Чурюмов-Герасименко” на 30 септември 2016 година на 700 млн. километра от Земята. В презентацията си в Пловдив инж. Реймънд Хуувс разказа и за другите космически мисии, в които той участва – Венера Експрес (Венера) и „Бепи Коломбо“ (Меркурий).

– Инженер Хуувс, каква беше мисията на европейския космически кораб „Розета“? Какво ново познание даде тя на хората?
– Това е първата мисия на човечеството в орбита около комета и до самата комета. „Розета“ изучаваше кометата ,,67Р Чурюмов-Герасименко” за дълъг период. Имало е и други мисии на космически кораби, но те само са прелитали в близост до комети. Познанието, което добихме са резултати от физически наблюдения. Тези данни получихме, преди кометата да достигне най-близката си точка до Слънцето и след това – всъщност това е голяма част от жизнения цикъл на една комета.
– За първи път някой успява да “уцели” толкова малка точка в Космоса, каквато е една комета. Това ли беше най-значимото техническо предизвикателство?
– Една мисия на 700 милиона километра от Земята има много технически предизвикателства. Първото и основното е да достигнем до кометата. Другото предизвикателство е, че мисията продължи над 10 години и всички системи на „Розета“ трябваше да функционират безотказно в дълбокия Космос – близко до Слънцето и далече от него, но близко до Юпитер. Сложна беше и оптическата навигация около кометата – това означаваше да правим постоянни оптически наблюдения, за да преценим къде точно се намираме и да коригираме плета на „Розета“ в орбитата й. Предизвикателство беше да приземим малкия космически кораб върху ,,67Р Чурюмов-Герасименко”. Зададохме му точна позиция за кацане и той кацна точно там.
– Колко специалисти работеха в екипа за полета на „Розета“ и колко струваше този полет?
– Трудно е да се каже с точност. Концепцията за този полет се роди през 1984 година. В началото екипът бе малък, но после се разрасна и в него се включиха хората от Европейската космическа агенция, от компаниите, които построиха космическия кораб „Розета“ и всички учени. Общо, по моя преценка, в екипа са участвали между 500 и 1000 учени и специалисти. Стойността на проекта бе 1,2 милиарда евро.
– Инженер Хуувс, имаше ли моменти, в които бяхте притеснени за успеха на мисията?
– За успеха на мисията никога не съм бил притеснен. Още когато космическият кораб „Розета“ достигна до кометата всички знаехме, че това е голям успех, защото получихме много данни за нея. Иначе съм се притеснявал за много неща, но това са нормалните служебни притеснения на един инженер по научните операции.
– Когато космическият кораб кацна на кометата всички се радваха. Но с това приключи и мисията му. Не изпитахте ли и малко тъга?
– Всички бяхме щастливи и нещастни – космическият ни кораб всъщност се разби на точно определено място и с това свършихме мисията ни. Ръководителят на мисията ни каза: “Ние бяхме страхотна рок-група и завършихме точно както завършват рокаджиите – на върха на своята популярност.”
– Оттук нататък накъде?
– Следващата ни мисия е към Меркурий – „Бепи Коломбо“ и за нея разказвам в експозето си тук в Природо-научния музей в Пловдив. Имаме одобрена мисия и до ледените луни на Юпитер, планираме мисии до астероиди, но в момента преценяваме дали е по възможностите ни.

Автор: Михаил Ванчев

(Visited 158 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *