by 
Толкова пъти съм минавала от тук, но е ясно, че съм гледала без да виждам. Този път нещо ме спря, накара ме да отбия от пътя и да отместя поглед по-надалеч. И се изумих. Върху склона на отсрещния връх видях едни очертания, които никак, ама никак не изглеждаха природно образувание.
В първия момент ми напомни на контур на съзвездие. Това силните по астрономия могат да кажат вярно ли е и ако да – за кое точно съзвездие става дума. После ми заприлича на буква от Глаголицата.
Но най-най вече на знака Дуло – (вижте подробности за него тук). За него и за връзката му с древните българи, ние наистина сме древни – все повече исторически факти го доказват, напоследък изскачат все повече и все по-любопитни подробности. Датата 681 година е, когато България официално е призната от Византия, а не е началото на България. И това е логично, защото ей така днес си се появил, утре те признават – това май никъде не става по такъв лесен и светкавичен начин.
Този знак се вижда на един от завоите на около километър разстояние след изхода от родопското село Жребичко.
На върха, който като стража пази селото от южната му стана има уникален като конструкция мегалит – непомръднал от никакви земетресения и ураганни ветрове десетки хиляди години мегалит, който според някои е от преди ерата на Големите пирамиди в Египет, изграден от една предхождаща сегашната човешка цивилизация.
Като се вземе пред вид какво са правили с камъка древните цивилизации и какви познания са имали за гравитацията, едва ли тази мегарисунка като размери – вижда се от километри разстояние, би била непосилна за технологиите им.
Ако някой разпознава най-вече исторически верен като тълкуване образ в този знак – нека сподели. Ще бъде публикувано.
Автор: Елена Емануилова
