19/09/2020

Истина или лъжа – свободни сме да ги избираме, но си имат цена

Като начало е необходимо да уточним какъв път изминава енергията от идеята до изпълнението й. Този принцип има начало и край. Какво се случва, когато искаме да направим нещо, но не сме го направили?

Енергията не намира изход и засяда някъде. Така в организма се образува енергиен блокаж на нивото, на което сме се отказали от изпълнението на плана.

Този блокаж след това възпрепятства циркулацията на енергията в организма което на материално ниво се изразява като болест. Плюс това в съзнанието ни се отлага опит с неизпълнени желания.

Ако сте чели Карлос Кастанеда вероятно сте срещали следната фраза на същество от финия свят: „В лъжата няма намерение.“ Значи лъжи има само в нашия материален свят.

А ако си спомните детските приказки и филми за изкушенията на дявола, ще осъзнаете, че нито дяволът, нито Сатаната, нито други като тях никога не лъжат.

Да, те изкушават, но никога не лъжат. Всъщност защо дяволът не използва измама, за да прибере нечия душа?

Защото се оказва, че думите (лъжливите) нямат намерение за осъществяване и следователно ще присъства незавършеност. Незавършеност, която води до повторение на подобни ситуации (карма).

Ако се вярва на статистиката, мъжете лъжат средно по 90 пъти на ден, а жените по 100 пъти, но това не е най-важното.  Същественото е в това, че лъжем ежедневно себе си и околните.

При това себе си лъжем по-често – възнамеряваме да направим нещо, а след това намираме причина да се откажем от това намерение.

Когато заблуждаваме някого по този начин лъжем себе си. Защото още от детството популярно са ни обяснили какво е добро и какво – лошо.

Тази програма е заседнала у нас, за да знаем, че е безполезно да лъжем.

На подсъзнателно ниво ние ще се чувстваме виновни, когато излъжем или премълчим истината.

На всеки се е случвало да му върнат повече ресто на касата в магазина и тогава се радва, но после вътрешно му е жал за касиерката, защото тя ще трябва да плати тези пари от джоба си.

Понякога съвестта надделява и човек връща излишното ресто, тогава той искрено се радва. Понякога, когато разпределях парите между работниците, когато бях ръководител, вземах за себе си повече, отколкото ми се полагаше.

А след това, на друга работа, по същия начин ме „изработваше“ шефът. Понякога работех в продължение на месеци само за едната благодарност. Кой в крайна сметка измамих?

Разплащането със забавяне във времето е като банков кредит – настига ни, но с много по-голяма загуба. Ето защо колкото по-бързо се издължим за това, което сме посели, толкова по-ниска е лихвата.

Да вземем, например, крадци, измамници, мошеници и други такива отрепки. Техният смисъл на живота е намерят някой смотаняк и да го изработят по всички правила на мошеничеството. Те се радват, когато излъжат някой с някаква сума, ограбят го или му отнемат имущество с изнудване.

Какво плащат за това? Бих предпочел да бъда смотаняк, който се е разделил с парите си, а не такъв, който плаща с 5-10 години от живота си.

Всеки от осъдените е готов да застане на мястото на измамения и да остане без пари, само и само да е на свобода. Така че кой е измамен в края на краищата?

Ние не можем да излъжем никой друг, освен себе си. Къде са по-голямата част от милионерите и мутрите от 90-те? Знаете ли с какво и колко са платили за сладкия си живот тогава?

В.З.

(Visited 343 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *