by „Превръщане на Деня на Победата в неговата противоположност“ – така руският журналист Аркадий Бабченко е озаглавил коменатара си по повод всенародните тържества на 9 май и военния парад на Червения площад. В него той описва впечатленията си в какво все повече се превръщат Москва и Русия всяка година по това време, когато би трябвало да се почете паметта на загиналите и избитите във войната, а не съвременната руска военна мощ.
„Дневник“ подбра част от анализа:
„За няколко дни страната, която и в останалото време не е с особено добро психическо и нравствено здраве, се превръща в пълна лудница. Започва поредният пик на изостряне на състоянието, което не може да бъде преборено с никакви медикаменти.
Дедите ни са воювали, и ние може да го повторим. Фашисти, бандеровци, ще ги изпепелим с атомни бомби, Крим е наш, фалшиви униформи, фалшиви ордени, окачени по фалшивите куртки на деца, фалшиви нашивки и гвардейски лентички… Защо обличате децата си в униформи? Защо им окачвате ордени? Защо снимате клип на дете като войник? Защо момиченце рисува за войната с кремираните останки на дядо си? Кой да ти каже… Така е прието да се прави“, пише Бабченко за изданието „Спектър“.
Той дава и свое определение на случващото се – „победобесове“.
Според него никой от младежите, заявяващи, че са готови нещо да повторят, няма отговор какво точно искат да повторят.
„Отстъплението до Волга? Тактиката на изпепелената земя – собствената земя – при отстъплението? Опожаряването на селата в Подмосковието, за да не остане нищо в ръцете на немците? Животът в землянки при минус 40 градуса? Дажбата хляб от 125 грама? Децата, прекарващи по 12 часа на струговете в цехове без покрив? Невъзможността на жените, окачващи на самолетите 100-килограмови бомби, след това да раждат? Наказателните части? Заградителните отряди? Скриването на ранените ветерани на остров Валаам далеч на север? Изпращането на освободените военнопленици от германските концлагери директно в лагерите на ГУЛАГ? Репресиите от 1947 г.? Загиналите 28 милиона? Десетките хиляди непогребани и до днес на Синявските височини край Ленинград?
Какво само повтарте едно и също като глупаци? Нима наистина мислите, че дедите ни са воювали за всичко това?
Мълчат.
От шизофреничния мироглед напълно отсъстват информациите за това, че първият щурм срещу Брестката крепост е проведен съвместно с Вермахта и че отбранявалият се полски гарнизон след това е избит от съветските войски, а първият парад там е бил съветско-фашистки. Няма я и информацията, че благодарение на американската помощ получавахме всичко – дори свинска мас. Че край Липецк е имало школа на Луфтвафе, че и след нахлуването на Хитлер съветските влакове с храни са продължавали да пътуват към Германия, че войната изобщо е започнала през 1939, а не през 1941 година…
Смисълът на Деня на Победата придоби диаметрално противоположно на изначалното му значение. Аз вече не разбирам какво представлява този ден.
Разбирах първоначалното послание – никога повече да не се повтаря всичко това, да помним, да не забравяме, да коленичим. Да, тогава също имаше лъжи, но в крайна сметка водещи бяха антивоенните принипи. Техниката, която дефилираше по Червения площад, се представяше като техника за защита от проклетите буржоа, а не за нападение.
А сега какво?
Кои граници защитават реактивните системи за залпов огън „Град“, „Ураган“ и „Смерч“? Какво сваля паркираната на Триумфалния площад зенитна ракетна система „Бук“? Какви градове бранят самоходните артилерийски установки „Гвоздика“ и „Акация“? По чия земя минават бронираните машини „Тигр“? Срещу кои планини стреляха през 2008г. ракетите „Искандер“ и „Точка-У“?
Преди време чух водещата по телевизията да казва с приповдигнато-радостна интонация: „Сега виждате как по Червения площад преминават системите за залпов огън „Ураган“. Те успешно са използвани в Чечения и Грузия“. Боже мой, момиче, ти чуваш ли се? Виждала ли си изобщо какво направиха в Чечения тези „Ураган“-и, в какво превръщат селата? Виждала ли си чеченското село Зона, в което не беше останала и една къща, само стърчащи комини сред пепелището? Цяло село от стърчащи комини – същото, като във филмите за войната, само че сторено не от немско-фашистките окупатори. Виждала ли си как стреля това нещо? Само да го гледаш е страшно.
Само онзи, който виждал тази техника в действие, който поне веднъж е видял в какво превръща тя селата, къщите, хората, човешкия живот, който поне веднъж е виждал какво прави артилерийски снаряд с човешкото тяло и какво става с телата на войниците, изгорели в такава бронирана техника, губи способност да се възхищава на това пълзящо с грохот желязо.
И, разбира се, тази миризма. Миризмата на гориво, на машинно масло, на нагрята от слънцето броня… Това е спомен, който не можеш да заличиш никога.
Възхищение от оръжия за масово поразяване, от оръжия за безразборно унищожение, може да има само в извратена логика. Това не е нормално.
И, също така, съвършено е подменен смисълът, което това оръжие носи в себе си.
След Грузия, Крим и Донбас, това вече не са символи на защитата.
Това са символи на агресията, нападението и окупацията.
„Град“- това е летището на Донецк.
„Бук“ – това е сваленият „Боинг“.
Т-72 – това е Дебалцево.
Бронираната машина „Тигр“ – това е превзетата кримска авиационна база Белбек.
„Искандер“ – това е Грузия.
И тези асоциации са завинаги. Това оръжие си спечели именно такава слава.
Този парад вече не е парад на техниката, спасила света от кафявата чума. Това е парад на техниката, убила десетки хиляди хора в страна, която някога ни беше братска. И точно тази техника, точно сега, в този момент, стреля по индустриалната част на украинския град Авдеевка.
Нима забравихте?
Това повече не е парад на защитниците и освободителите. Това е парад на окупаторите. От вашите танкове вече само ни се гади и нищо повече.
Разбира се, нужно е умение да измениш, за обърнеш точно на извратените 180 градуса посланието на този ден, на Деня на Победата.
И, безусловно, ден на търговията с Победата, способна да приеме най-невъобразими форми. (…)
А в същото време в Москва събират продукти за селата и за ветераните от Тверска и Ленинградска области.
Събиране. На продукти. За селата. И ветераните. От Ленинград.
Да ви е честит Денят на победата!
Илюстрацията е на Ройтерс