Как без лекарства се отървах от непоносимите болки в ръцете

След една пневмония преди няколко години доста стави започнаха да ми се обаждат, понякога мъчително. Но преди около месец нещата станаха непоносими. Ръцете ме боляха ужасно, последната фаланга на десния палец ми се подгъна под прав ъгъл и не можех с мисълта си да я изправя – само на ръчно управление, тоест с помощта на другата ръка. Започнах да изпускам предмети – празни кофи, празни канчета. Като си обувах гащите и панталоните – подскачах на място, за да отклоня доколкото е възможно вниманието си от болката. И чак като стана работата толкова дебела, си спомних за един пикник в планината през пролетта на миналата година. Класика в жанра – имам пред вид къде трябва да опре яйцето, за да ти уври тиквата.

На въпросния пикник – вече съм убедена съвсем не случайно лично за мен, беше и д-р Стоян Андреев, ревматолог в болница „Токуда“ – София. Неотдавна се беше върнал от Световен конгрес по имунология в Италия. И сподели с нас за евентуалните вреди от глутена, свързани с увреждане на един от основните защитни механизми на организма – избирателната резорбция на хранителни вещества в тънките черва. От това увреждане евентуално неблагоприятно се повлияват автоимунни заболявания, включително на ставите и на щитовидната жлеза. Той сподели, че би посъветвал своите пациенти с такива заболявания да опитат безглутенова диета, при която положителни ефекти могат да се усетят на края на втората, третата седмица – време, за което организмът се изчиства от приетия глутен.

След ужасните болки, за които споменах по-горе, вече без отлагане реших да пробвам безглутеновата диета. Тук омаскарената отдавна дума диета май не е никак уместна. По-скоро говоря за елиминиране на храните, съдържащи глутен. През първата седмица не усетих кой знае каква промяна, но макар да не хапвах всеки ден хляб, продължавах да прием глутен по обходни пътища – обичам постните зеленчукови супи с фиде, а не с ориз, макаронки на фурна, биричка – всичко това го казвам с чувство за самоирония, която не знам дали си личи.

През втората седмица обаче станах желязна. И отначало пак нищо не усещах. След няколко дни някак невидимо за съзнанието ми разбрах, че от денонощните болки най-вече в ръцете не е останала и следа. Или, за да съм по-точна – остана някакво ехо от болка. Малко след това пръстите ми – с изключение на един, който вече е с две доста обезобразени стави, си възвърнаха старата форма. Но дори и най-обезформения ми показалец на дясната ръка също се промени – изкривяванията не са така драстични и стряскащи. Нищо чудно след време и той да се оправи напълно. Десният палец не само че спря да ме боли, но стана толкова гъвкав, колкото си беше на млади години. Досега на заден ход карах колата само на огледала – извръщането назад беше невъзможно поради скованост и многогодишни постоянни болки. Бях свикнала да казвам, че когато вратът и раменете ме болят по-малко, нищо не ме боли – забравила бях какво е другото. И там настъпи чувствително облекчение. С лека болка сега мога да си въртя шията и в двете посоки.

Но това не е всичко. С диагноза синдром на Хашимото съм от 2004 г. – тогава беше установена, но ендокринолозите бяха на мнение, че я имам болестта от доста преди това. Щитовидната ми жлеза е вечно възпалена, с постоянно появяващи се и изчезващи и пак появяващи се лъжливи възли. Понякога дотолкова възпалена, че ми пречи и на преглъщането, и на дишането. Към третата седмица от храненето без глутен обаче, възпалението остана една трета от обичайното.

Просто не мога да се нарадвам!

А на тези, които ще реагират по традиционния нашенски си начин: баба ти едно време само безглутенова храна е яла, бих казала: Нашите баби и дядовци не са яли всевъзможни ГМО и кръстоски на пшеница, с каквито се храним ние сега. Техният хляб е бил с по-малко глутен. По-възрастните пациенти без специални познания и изследвания знаят, че сегашният хляб – основна храна на българите, няма нищо общо с този от преди 30-40 години. А има и хлебопроизводители, които честно казват, че истината за сегашния хляб е страшна – вижте подробности ТУК.

Не бива обаче и да забравяме, че има леки, но има и много тежки заболявания и едва ли резултатът при всички ще бъде еднакъв. Но едно е сигурно – тази диета не вреди. Това е просто друг начин на хранене и то – пълноценно.

Хората с подобни на моите здравословни проблеми имат избор – да опитат и да решат за себе си.

Само искам да добавя, че в началото се чудех какво да ям. И все търсех с нещо да си дояждам. Първите два-три дни си приготвях по-тежко смилаеми храни като фасул, леща и т.н. След това се свиква. В магазините има достатъчен избор на безглутенови храни. Дори безглутенови макарони. И рецепти за питки от оризово брашно в интернет, които стават чудесни. Варианти има. За гладуване въобще и дума не става.

Всичко това го изпитах лично.

Автор: Елена Емануилова

(Visited 3 479 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>