25/10/2020

Тероризмът е идеален параван за ЦРУ

Ленгли използва клането в Париж, за да разшири тоталния си шпионаж

Информационните гиганти от Силициевата долина и беглецът от ЦРУ Едуард Сноудън били виновни затова, че тайните служби не успели да разчетат секретните разговори между „Даеш“ и терористите, извършили клането в Париж, смята бившият директор на шионската служба на САЩ Джеймс Улси. Грехът на Снодудън бил в това, че разкрил начините за криптиране на разговорите със смартфони, които не могат да бъдат разбити от тайните агенти, пише в. „Лос Анджелис таймс“.

„Достойните хора виждат трагедия и варварство, когато дискутират терористичните атаки. Американските политици и шефовете на шпионските централи пък използват това като повод да нападнат Силициевата долина затова, че е дала на публиката възможност да запази тайна своята информация“, писа известният журналист и защитник на Едуард Сноудън и „Уикилийкс“ Глен Грюнуолд.

Бившият изпълняваща длъжността директор на ЦРУ Майкъл Морел заяви, че за клането в Париж са виновни компании като „Eпъл“ и „Гугъл“, които са „създали криптиране без ключ“. Неговият предшественик отиде още по-далече като каза, че „ръцете на Сноудън са кървави“ защото е разкрил пред света, в това число и пред терористите, как да запазват в тайна съдържанието на своите телефонни разговори. По Си Ен Ен иначе кроткия по нрав Улси с настървение настоя, че „Сноудън трябва да бъде обесен за врата докато издъхне, вместо да бъде сложен на електрическия стол“.

Атаката на Ленгли можеше да се очаква. Веднага след кървавия петък, 13 ноември, когато 129 души бяха разстреляни в Париж, интернет блогъри и експерти по електронните съобщения с ирония хвърлиха камъни в градината на ЦРУ и другите западни шпионски централи. Те обвиниха рицарите на плаща и кинжала, че гигантската им глобална машина за подслушване се е провалила като инструмент срещу тероризма. „Ешалон“ е повече загрижен да записва разговорите и електронната ни поща на милиони обикновени хора, отколкото да пеленгова комуникациите на терористи.

Истинската цел на Ленгли, Агенцията за национална сигурност и другите тайни служби в САЩ и в Европа е да използват паравана на тероризма, за да получат достъп до задните вратички на софтуера, който е използван от „Епъл“, „Гугъл“ и другите електронни гиганти.

„Стоварването на вина е начин за промяна на правилата на играта и е недостойно и екстремално. Нека започнем от това, че все още няма доказателства, че нападателите от Париж са използвали Интернет и някакви инструменти за шифроване, за да осъществят заговора си. Шефовете на ЦРУ просто правят свободни съчинения. Дори някога да се докаже, че те са използвали някакви секретни начини за свръзка, означава ли това, че всички хора са готови да подкрепят възприятието, че всички човешки комуникации трябва да бъдат поставени под похлупака на администрацията на САЩ? За да предотвратим това ЦРУ и ФБР да работят на тъмно по предварително подготвени терористични заговори, означава ли да поставим Оруелиански инсталации за следене във всяка стая на всички домове, за да заловим конспираторите?, писа Грюнуолд.

Да се твърди, че терористите от Париж са се научили да шифроват от Сноудън е още по-подвеждащо. Години преди някой да чуе името му, Вашингтон нееднократно предупреждаваше, че мюсюлманските екстремисти от Хамас, Хизбула, Ал Кайда и другите терористични групировки общуват помежду си без да се страхуват, че престъпните им планове ще бъдат разкрити. Осем месеца преди 11 септември 2001 г., на 5 февруари същата година вестник „Ю Ес Ей Тудей“ пусна статия със заглавие“Терористичните групи се крият зад шифри в Интернет“. 14 години преди това, в друга публикация бяха цитирани официални лица, че „шифроването се е превърнало във всекидневно средство на мюсюлманските екстремисти“. В същото време официалната версия на ЦРУ е, че Осама бин Ладен никога не е използвал телефон или Интернет, а е разчитал единствено на съобщения, пратени по куриери. В архива на Сноудън има документ от 2003 г., който разкрива, че британското разузнаване се е натъкнало на т.нар. „Джихадистки наръчник“. В него се съдържали инструкции, публикувани в електронната мрежа, които съветват терористите как да избягват зорките очи на ЦРУ.

Сноудън никога не е могъл да научи мюсюлманските екстремисти на нещо, което те отдавна знаят. На тях им е било добре известно, че властите в САЩ се опитват от години да следят съобщенията им. Това, което Сноудън разкри пред света е, че администрацията на САЩ следи електронната поща и другите комуникации на всички – стотици милиони невинни и в нищо неподозиращи хора. Разгласителят на тайни, който избяга зад граница, е атакуван най-вече затова, че изнесе доказателства за глобалната дейност на шпионските служби, която вече бе обявена от някои съдии за незаконната и противоконституционна.

Аргументите на тайните служби се превърнаха на пух и прах след разследването на терористичните връзки между Париж и Брюксел. Либертарианското издание „Рийзън“ разкри, че следователите от френската и от белгийската столица са установили, че нападателите са си общували със съобщения с открит текст, които следователите могат да прочетат, използвайки добрите стари полицейски методи.

В крайна сметка става ясно, че разузнавателните служби не целят толкова да окалят Сноудън. Той само е удобна мишена, стрелбата, по която не спира вече почти две години. Главната цел е да бъде убедена публиката да пожертва част от демократичните свободи, за сметка по-голямата сигурност на обществото и неговата защита от заговорите на екстремистите. Много съмнително е обаче дали трупането на гигантски масиви от лични данни служи на борбата срещу тероризма. Установено е, че суперкомпютрите на Агенцията за национална сигурност (АНС) пазят с години дори електронните разписки от паркингите във всичките 50 щата на страната.

Във всяка държава има необходимост от наблюдение за безопасност. Това обаче не означава, че похлупакът на електронното подслушване, на видеоследенето и контролирането на кибернетичните съобщения трябва да покрива едва ли не 100 на сто от населението. Правителството има достатъчно средства, за да знае с какво се занимават някои съмнителни субекти. Конституцията на САЩ обаче не дава карт бланш на администрацията да знае всичко и да принуждава хората да дават показания срещу себе си.

В началото на 2015 г в САЩ се разрази минискандал около поникналите като гъби много нови стълбове с клетки за мобилни телефони, които се оказа, че не принадлежат на големите комуникационни компании като Ей Ти & Ти, Верайзън, Ти-Мобил и Спринт.

На кого тогава са тези скъпи съоръжения, много от които са замаскирани като фалшиви палми, осветителни кули и т.н. маскировки?

Въпросът вися седмици наред и най-накрая, след като властите запазиха рибешко мълчание, получи отговор от инженерите на „Гугъл“. Въпросните бутафорни инсталации са част от системата на АНС да събира информация от смартфоните и дори от техните по-архаични, „глупави’ събратя.

„Защо властите е трябвало да пръскат пари на данъкоплатците и да ги строят, след като най-големите съобщителни фирми Ей Ти & Ти и Верайзън официално и услужливо предоставят на тайните служби цялото съдържание на комуникациите на своите клиенти?“, попита защитникът на личната информация Кристофър Согоян на страниците на списание „Уайърд“.

Като активист на Асоциацията за защита на гражданските права и свободи той от години се бори с (надпартийните) упорити опити на Вашингтон да знае какво става под покрива на всяка американска къща. След серия от негови публикации Крис изпита на свой гръб гнева на „големия брат“. На летището в Лос Анджелис за малко не го арестуваха като опасен враг, след като отказа да изхвърли в кошчето кутийка, която се сторила подозрителна на агентите от службата за транспортна сигурност.

В една от последните си публикации Согоян изрази съжаление, че под натиска на рицарите на плаща и кинжала ерозира дори прословутата свобода на пресата в САЩ. Някои издания биват принудени да престъпват свещения обет на пресата и да карат репортерите си да разкриват своите източници на информация пред властите. Прецедентите доведоха до лавина от дела срещу журналисти. И ако досега нито един от тях не е получил солидна присъда затвор, това е само благодарение на факта, че все още се намират съдии, които запазват своят независимост и решават по съвест. Колко дълго американската Темида ще остава на страната на демократичната правда, никой не може да предскаже. В някои щати правни инстанции допуснаха възможността тайните служби и полицията да подслушват без прокурорско нареждане и дори да използват масово дронове за тази цел.

Затова Кристофър Согоян предупреди за пореден път:

„Продължавам да чакам някой от кандидатите за президент да каже. Да, ще има нови нападения, дори тук в Америка, защото не можем да защитим всеки поотделно, докато браним също свободата. Защото нашата сила е в свободата и гъвкавостта, а не колективната мания за преследване“.

Петър Томов, кореспондент на http://clubz.bg/ в Тампа, Флорида

(Visited 375 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *