by Преди няколко седмици си бях направил кафе, четях новия вестник и слушах радио. Превключвайки на различни станции изведнъж се заслушах в кадифения глас на един възрастен човек. Той каза нещо за “хиляда топчета”. Заинтригува ме, усилих звука и се заслушах.
Добре, каза старецът. Обзалагам се, че вие сте много зает с работата си. Вчера, Днес, Утре. И ви плащат много. Но за тези пари те купуват вашия живот. Помислете, вие не прекарвате това време с любимите си хора. Няма да повярвам, че трябва да работите през цялото време, за да свържете двата края. Макар да има и такива хора.
Вие работите, за да задоволите вашите желания. Но знайте, че това е един порочен кръг – колкото повече са парите, толкова повече искате и затова работите още повече, за да получите повече. Трябва обаче в един момент да се запитате:
Наистина ли имам нужда от едно или друго нещо, като например нова кола?” И заради това сте готови да пропуснете първия танц на вашата дъщеря или първия мач на сина си?
Нека ви кажа нещо, което наистина ми помогна да се запазя и да помня това, което е най-важното нещо в живота ми. И той започна да обяснява теорията си за “хилядата топчета”:
Вижте, един ден аз седнах и изчислих. Обикновено човек живее 75 години. Знам, някои живеят по-малко, други повече. Но живеят средно около 75 години. 75 умножих по 52 (броя на неделите в една година) и се получи 3900 – толкова са неделите в живота. Когато изчислих това бях на петдесет и пет.
Това означаваше, че вече съм преживял около 2900 недели. И ми оставаха само 1000. Затова отидох до магазина за играчки и си купих 1000 малки пластмасови топчета. Поставих ги един в прозрачен буркан. След това всяка неделя изваждах и изхвърлях по едно топче. И забелязах, че когато правех това и виждах, че броят на топчетата намалява, започвам да обръщам повече внимание на истинските ценности в живота.
Няма по-мощен инструмент от този – да гледате как намалява броят на дните, които ви остават! Сега чуйте и последната мисъл, която бих искал да споделя с вас днес, преди да прегърна любимата си жена и да отида с нея на разходка. Тази сутрин извадих последното топче от буркана…
Ето защо всеки ден за мен вече е подарък. Аз го приемам с благодарност и дарявам на приятели и близки топлина и радост. Знаете ли, мисля си, че това е единственият начин да изживееш живота си. Не съжалявам за нищо. Беше ми приятно да говоря с вас, но трябва да побързам да ида при моето семейство. Надявам се да се чуем пак! …
Замислих се. Всъщност, наистина имаше над какво да се замисля. Бях планирал за кратко време да поработя днес – трябваше да прегледам един проект. А после щях с колеги да ида в клуба.
Вместо всичко това се качих горе и събудих жена ми с нежна целувка.
– Събуди се, скъпа. Нека да отидем на пикник с децата.
– Скъпи, какво се е случило?
– Нищо особено, Току-що осъзнах, че не сме прекарвали заедно уикенда. И хайде да отидем до магазина за играчки. Трябва да си купя пластмасови топчета …
