19/03/2024

От 1969 г. се знае: Луната е куха. Какво ли има в нея?

През 1998 г. корабът “Mars Global Surveyor” изпраща на Земята снимки от спътникa на Марс – Фобос, на който е забелязано нещо наистина доста необичайно. Сондата заснема много висок, 120-метров правоъгълен обект, стърчащ нагоре и хвърлящ дълга сянка върху повърхността на Фобос.

Каква е тази структура на повърхността на Фобос – все още е неизвестно. Някои учени предполагат, че това е скала.

За The Huffington Post астрофизикът от Технологичния институт – Флорида, астрофизикът Хаким Олусейи, един от редовните коментатори на сериозните научно-популярни телевизионни канали, казва: “Да предположим, че намерим на друга планета пирамида с идеална форма. Можем само да предполагаме, че нейното формиране е предизвикано от природни процеси. Все пак, това не означава, че аз напълно отричам участието на извънземен разум в създаването на обекта. Това означава само, че обектът съществува, а ние нямаме представа как се е озовал там. ”

“Според груби изчисления в нашата галактика има около 400 милиарда звезди и сега си мислим, че планетите като Земята са повече от тези звезди, казва Олусейи (на снимката).

Става дума за стотици милиарди планети. Но въпросът за тяхната обитаемост (независимо дали те могат да поддържат живот) се предопределя от много фактори.

По най-консервативни оценки 1% от 100 милиарда ще означава десетки милиони планети с възможност за развитие на живот. Досега не сме открили такава планета. Все пак, има няколко открити планети, които поиказват много високи нива на обитаемост. ”

Ако тези цифри са ви поразили, Олусейи припомня, че ние говорим само за броя на звездите и планетите в нашата галактика – Млечния път.

“В същото време, има стотици милиарди галактики в наблюдаемата Вселена, която, както предполагаме, е само една малка част от това, което наистина представлява Вселената” обобщава астрофизикът.

Друг интересен от научна гледна точка случай е станал през 1969 г. с пилотирания космически кораб “Аполо 12? по време на мисията му до Луната, която завършва за пръв път в историята с авария на космически кораб. Астронавтите искали да узнаят повече за геоложката структура на Луната, така че те провеждат експеримент с лунните вибрации.

Пилотът на лунния модул Алън Бийн и командирът на екипажа Чарлз Конрад инсталират на лунната повърхност сеизмограф. Пилотът на командния модул Ричард Гордън остава на окололунна орбита по време на мисията.

“След като лунният модул се отделя от командния, той каца близо до ръба на кратера, разказва Бийн. Беше невероятно, като че ли сме в някакъв научно-фантастичен филм. Решихме да запишем със сеизмометъра вибрациите, които ще причини въздействието на модула върху повърхността на Луната, за да разберем какво се случва в центъра и. ”

Когато Конрад и Бийн се връщат обратно на борда на командния модул, те изхвърлят лунния модул към Луната и той пада на около 50 мили от мястото, където преди това са били астронавтите.

Модулът се сблъсква с Луната със скорост от 6.115 km / h, като образува кратер на повърхността й. Ударът провокира изкуствено лунотресение. Вълните от въздействието му върху Луната са записани сеизмометъра.

Това, което показва оборудването, шокира служителите от Центъра за управление на мисията. Колебанията в лунната почва продължават около половин час. Оказва се, че за разлика от Земята на Луната възникват продължителни колебания, сякаш тя е камбана. Наблюдаваното лунотресение кара някои учени да предполагат, че нашият естествен спътник е кух.

Бел. ред.: След като през далечната 1969 г. човекът стъпи на Луната изведнъж полетите и амбициите на космическите държави към спътника на Земята рязко и нелогично секнаха. При положение, че човекът вече погледна към Космоса с други очи няма нищо по-естествено първите опити за стъпване и обстойно проучване на друго космическо тяло да е най-близкото до нас.

След 40-годишна пауза чак през последните две-три години любопитството на учените към Луната се възвърнаха и започнаха кроежи за полети, за лунни бази, за овладяване, завладяване и т.н.

Вероятната причина за този ренесанс може да е споразумение на земните елити зад гърба на човечеството с обитателите на вътрешността на Луната – независимо дали са местни или пришълци от дълбините на Космоса. А информационното затъмнение не е само, за да се предпазят хората от паника – така манипулациите са по-ефективни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *