by Повечето от нас се трудят или са се трудили цял живот неуморно и добросъвестно. Имаме си дори поговорка в тази насока“ За лудо работи, за лудо не стой“. И наистина леността е червива от зародиши на пороци – животът го доказва.
Гордели сме се, че сме се справили, когато сме устискали с подути крака и очи на 18-часов работен ден. За да осъзнаем след време, че сме били подложени с лекомисленото ни съгласие на нечовешка експлоатация. За да сме принудени да въпреки трудолюбието ни да избираме пред качествената – евтината храна – отровния боклук по витрините. За да осъзнаем, че не разполагаме със средства да отидем на една евтина екскурзия вътре в страната, камо ли по-далече.
И това е ежедневие по цялата ни планета, като в някои региони съвременното робство достига до истински извращения.
Ето как сме заклещени в съвременното робство:
1. Икономическа принуда робите да работят постоянно. Съвременният роб е принуден да работи без спиране до смъртта си, защото средствата, заработени от роба за 1 месец са достатъчни, за да си плати сметките (ток, вода, телефон, т.н) за 1 месец, храната за 1 месец и пътуването си до работата за 1 месец.
Тъй като парите на съвременния роб винаги стигат само за един месец, модерният роб е принуден да работи през целия си живот до смърт.
Пенсията е също една голяма фикция, защото робът-пенсионер дава цялата си пенсия за сметки и храна и лекарства, че и не му достигат за всичко това и робът-пенсионер няма свободни пари.
2. Вторият механизъм за скрита принуда на робите да работят е създаване на изкуствено търсене на псевдо необходими стоки, които се налагат на роба чрез TV реклама, PR, местоположение на стоките на определени места в магазините. Съвременният роб участва в една безкрайна надпревара за “нещо ново” и за това трябва да работи постоянно.
3. Третият скрит механизъм на икономическата принуда за съвременните роби е кредитната система, с “помощта” на която съвременните роби все повече се вкарват в кредитната кабала чрез механизма на “лихвения процент за кредитиране”.
Всеки ден робът задлъжнява все повече и повече, защото съвременният роб, за да изплати лихвите по заема, взима нов заем без да плаща стария, създавайки по този начин пирамида на дълга. Дългът, непрекъснато висящ над роба, стимулира роба да работи дори и за мизерно заплащане.
4. Четвъртият механизъм да се заставят съвременните роби да работят за скрития робовладелец е митът за държавата. Съвременният роб вярва, че работи за държавата, но в действителност робът работи за псевдо-държава, тъй като парите на роба отиват при робовладелеца, а понятието държава се използва, за да се обърква съзнанието на робите, и за да не могат робите да задават прекалено много въпроси като: защо робите работят през целия си живот и винаги остават бедни? И защо робите не получават дял от печалбата? И къде конкретно отиват платените от робите данъци?
5. Петият скрит механизъм за принуда на робите е механизмът на инфлацията или периодично устройваните изкуствени фалити, които не позволяват на гражданите да се развиват икономически, като се разоряват и отново започват от нулата. Нарастването на цените при липса на растеж на заплатите на робите осигурява дискретен скрит обир на робите. Така робът обеднява все повече и повече.
6. Шестият скрит механизъм, който принуждава робът да работи безплатно: робите са лишени от пари, за да могат да се преместят другаде и да си купят недвижими имот в друг град или друга държава. Този механизъм принуждава съвременните роби да работят в един град при тежки условия, тъй като Други условия просто няма и робите не могат да избягат.
7. Седмият механизъм, който принуждава роба да работи безплатно, е скриването на информацията за реалната стойност на робския труд, реалната стойност на стоката, която е произвел робът. Крие се и дялът от заплатата, който взима собственикът на роба чрез механизма на счетоводното начисляване, като се възползва от невежеството на робите и липсата на контрол над добавената стойност, която робовладелецът прибира.
8. За да не искат съвременните роби своя дял от печалбите, за да не искат да получат заработеното от бащите им, дядовците, прадядовците, прапрадядовците и т.н. се крият фактите за плячкосване на ресурси от страна на робовладелците, които са били създадени от многобройни поколения роби за хилядите години човешка история.
Все още ли си въобразявате, че сте свободни?
