by Нивото на водохранилището Жагуари спадна на най-ниско равнище за цялата история на Бразилия. Линиите със скали за измерване на дълбочината стърчат над суха земя. Два големи града в страната се борят за това, което е останало като запаси от вода.
Властите успокояват хората. Но сезонът на дъждовете, който обикновено продължава от октомври до март, закъснява.
Правителството на мегаполиса Сао Пауло иска да използва Жагуари, от който с вода се снабдява Рио де Жанейро.
Във водохранилището на Сао Пауло водата е още по-малко, отколкото в Жагуари. Чиновниците в Рио обаче отговарят, че жителите на техния град не са длъжни да страдат заради проблемите на други селища. Във Върховния съд ще обсъдят този проблем утре – на 27 ноември, 2014 г., съобщава информационната агенция Bloomberg.
Парадоксът е, че Бразилия е страна с огромни запаси от сладка вода, а има проблеми с водоснабдяването. По времето когато Рио си остава независим от силните засушавания в страната, неговият съсед на юг се измъчва от безводие. Повече от половината жители на Сао Пауло в допитване през миналия месец са казали, че са оставали без вода в най-лошия случай за ден през последния месец.
В други региони на Бразилия ситуацията с водата е още по-лоша, отколкото в Сао Пауло. Хората там пълнят бидони при редките и слаби дъждове, тъй като от водопроводните кранове не тече нищо. Тези дъждове са толкова незначителни, че не могат да напълнят водохранилищата.
Правителството на Сао Пауло иска да отдели 1,4 милиарда долара за реализацията на проект за съединяване на Жагуари с Кантарейра – резервоарен комплекс и водохранилище. Това ще позволи да се осигури вода за 20,9-милионното население на Сао Пауло. Този проект обаче бе оспорен от Рио, а за разрешаването му ще се разчита на съда.
Заради малкото количество вода се произвежда и малко електричество, което е още един сериозен проблем. Хората се боят и от прекъсване на тока в градовете.
А в новия доклад на Световната банка, публикуван на 24 ноември тази година се подчертава, че планетата ни става все по-топла. Периодите на аномално високи температури и други екстремални климатични явления, които преди са били наблюдавани веднъж на сто години, постепенно стават ежегодни.
В центъра на този доклад са Латинска Америка, западната част на Балканския полуостров, а също Централна Азия и Близкият изток. Тези райони ги обединява фактът, че всички са подложени на риск от екстремално високи температури. Според вицепрезидента на Световната банка и специален представител по проблемите в изменението на климата Рейчъл Кайт в Латинска Америка могат да пострадат всички сектори на икономиката. „Например ако говорим за производителността на селското стопанство към 2050 г. добивите от соя могат да се свият на 70 на сто, а на пшеницата – наполовина. За икономика като бразилската например, това ще има огромни последствия“, цитира документа на банката „Гласът на Америка“.
Тежко е положението и в Хондурас, където от началото на есента настъпи най-жестоката суша през последните години. Хората са поставени в условия, които са на границата на оцеляването. В резултат десетки хиляди са принудени да продават своите ферми, жилища и добитък, за да могат да нахранят децата и себе си. На фона на дефицита от промишлени стоки цените на хранителните продукти растат скокообразно, в същото време доходите на повечето от фермерите са паднали почти до нулата заради провалената от сушата реколта.
Общият брой на фермерите и работниците от агропромишления сектор, пострадали от бедствието заедно с членовете на семействата им, приближава 4 милиона човека. Значителна част от тях и преди този климатичен удар е водила съвсем не лек живот. А сега хората са принудени да емигрират, за да се спасят от гладна смърт.
В Азия в момента също се проявяват подобни негативни тенденции. Суша и недостиг на вода мъчат Тайланд.
Щатът Калифорния – САЩ, вече трета година подред се сблъсква със суша, заради която през тази година много фермери са оставили полетата си незасяти. Властите на щата бяха принудени да вземат допълнителни задължителни мерки за икономия на вода. Забранено е поливането на тревните площи или миене автомобили с маркуч без спирателен кран, използването на питейна вода във фонтаните без рециклирането й.
