15/08/2020

В.Василев: Световните сили трескаво се прегрупират като пред голям конфликт

На Балканите и на планетата са започнали едни злокобни процеси, които не предвещават нищо добро на човечеството. Според мнозина наблюдатели назрява поредният глобален конфликт. Целта на занятието е ясна и доказана хилядократно от историята: който е клал и ограбвал чужди народи най-много, той живее сега най-добре като стандарт. И той учи другите как е правилно да стават нещата – разбирайте – кой командва парада. Световната икономика зацикли, навикналите на изобилие не могат да приемат подобно безобразие. Затова – задава се поредното клане и поредното крадене, което ще ни бъде представено като борба за човешки права и демокрация.

Водещ: Г-н Василев, как си обяснявате ентусиазма на Сърбия при посрещането на руския президент Владимир Путин?

Васил Василев: Ентусиазмът им е обясним и тук трябва да си зададем въпроса какво получиха сърбите като спечелиха подкрепата на една велика сила без да са в НАТО или в ЕС? Това добре ли е за тях или не е добре? Разбира се и в двата отговора има някаква логика, но това, което е безспорно е, че ние наблюдаваме едно трескаво прегрупиране на световните сили и набиране на съюзници от едната и от другата страна като пред всеки голям конфликт.

Русия и Китай вече видимо образуват един блок, към който се присъединяват Индия, Иран и редица други държави. САЩ овладяха Украйна, мобилизираха съюзниците си в Европа, ислямските фанатици се подготвят за реални военни действия. Русия изпусна Украйна, но САЩ се спънаха в Сирия и Крим. Русия и Китай разиграват края на доларовия монопол. САЩ доведоха до възбуждане на вълненията в Хонконг и сринаха цените на петрола. Все още това са непреки удари в противниковата врата.

Само че по всичко личи, че конфликтът в световен план вече се разгаря и то с не толкова мирни средства. И за нас проблемът е, че той започва да се пренася очевидно и в нашия район. Сърбите очевидно са решили, че от НАТО и ЕС няма голяма сметка и решиха да се обърнат към Москва. Така че Русия вече се настани здраво в Сърбия. Сключи военно споразумение, отпуска инвестиции, с две думи постави тази страна под своя чадър. И със Сърбия в известна степен Москва си го върна за Киев.

Къде сме ние? Което за нас е най-важният въпрос. Официозите твърдят, че ние сме част от най-силния военно исторически блок в света и нищо не може да ни се случи. Песимистите смятат, че по традиция ние отново сме се присъединили и сме заложили на картата, която ще изгуби. Проблемът ни е, че имаме голяма обща граница със страна, за която ми се струва, че НАТО ще положи от сега нататък доста усилия, за да срине. Удобно средство за това изглежда България. И ако в следващите месеци станем свидетели на някакво напрежение между България и Сърбия, това ще означава нова сфера на противопоставяне между НАТО и Русия и опасност от възраждане на славата на Балканите като барутния погреб на Европа.

Антируската риторика на управляващите у нас се развива и това може би означава, че на България е отредено да играе някаква роля в този зреещ конфликт, така че ние трябва да бъдем особено внимателни. Сега се говори за съставяне на правителство и всички приказват за икономическата, за социалната, за образователната и т.н. политики на това правителство, но не обръщат внимание, че може би за нас е най-важна външната политика, която нашата държава ще води. Надявам се да не се окаже така, че тази външна политика да създаде огромни опасности за народа и за страната ни.

Водещ: Русия, според вас, представлява ли алтернатива на ЕС и НАТО, погледнато в идеологически и политически план?

Васил Василев: Русия се опитва с всички сили да покаже, че е алтернатива и очевидно руско-китайската ос се стреми да убеди не само ЕС, а и целия свят с присъединяването на страни-гиганти като Бразилия, която доминира на американския континент, и като Южна Африка, към групата БРИКС. Т.е. ние отново се връщаме в епохата на противопоставянето, само че силите са малко разменени. На световната сцена се появяват нови играчи с изключително голямо влияние като Китай, който в първия конфликт беше смятан за странична сила и в никакъв случай не световна сила, така че Русия да е алтернатива. Нейният съюз е алтернатива и очевидно тя много добре си направи сметката, като стъпи в сърцето на Европа в Сърбия, и то по начин, по който недвусмислено показва, че тя няма да си тръгне от там.
Водещ: Каква би била крайната цел на нова Студена война – териториално или идеологическо надмощие?
Васил Василев: Нито едното, нито другото – икономически натиск и икономическо могъщество. Неслучайно Русия и Китай заложиха на сферата, от която най-много се опасяват САЩ. Те започнаха борба за прекратяване на доларовия монопол. Ако доларът няма този монопол, който има в света, ако той не играе ролята на основната резервна валута, ако с него не се плащаха златото, петрола, газа и т.н., то тогава САЩ нямаше да могат да печатат долари и нямаше да имат тази доминираща позиция в световен мащаб, каквато имат.
Водещ: Има ли шанс, предвид готовността на Сърбия да поеме помощ от Русия, това да окуражи Путин да предяви претенции и към България?
Васил Василев: За претенции не може да се говори, защото ние сме в един военно-политически блок, но пак казвам – за нас първата опасност, която виждам, е опитите ние да бъдем противопоставяни на Сърбия и тук да започне да тлее един конфликт, в който да бъде въвлечена и Македония. По-логично изглежда тя в този период, когато е отхвърлена от ЕС и НАТО, да отиде по-скоро към Сърбия, така че нещата изискват от нас крайно разумна, премерена, внимателна, далновидна външна политика, в която основата на българската външна политика винаги трябва да бъде добри отношения със съседите. И в никакъв случай разпалването на каквито и да било конфликти, напрежения, които могат да доведат наистина до катастрофални последици за Балканския полуостров, Европа. И опитът ни показва и за света.

Автор: Андреа ПУНЧЕВА

Васил Василев е председател на Фондация „Братя Василеви”. Интервюто е за предаването „Добър ден, София” на Радио „Фокус”

(Visited 356 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *