28/03/2024

Планетата Земя: Богатите забогатяват с 500 хиляди щатски долара в минута

Богатите стават все по-богати, и това всеки го знае. Но едва ли всички са наясно, че най-богатите забогатяват с фантастична скорост, печелейки по половин милион долара всяка минута, всеки ден.

Ежедневно богатството на 85-те най-богати в света нараства с 668 милиона щатски долара. Поне така се случва от март 2013 г. до март 2014

Ако ви е възможно радвайте се за тези хора, но проблемът е в това, че такова увеличаване на богатството на една малка група от хора говори за тревожни признаци за нарастващо неравенство в доходите.

Нов отчет на Oxfam предлага да се помисли колко наистина богатите хора са натрупали като, например, Бил Гейтс.

Състоянието на Гейтс е около $ 76,000 милиарда. Той е най-богатият човек на планетата и ако харчи по един милион щатски долара всеки ден, ще свърши парите след 218 години. Но той няма да ги свърши: дори минималната лихва му носи по 4, 2 милиона щатски долара всеки ден.

Все пак трябва да се отбележи, че Гейтс обеща да дари голяма част от богатството си за благотворителност, а сега харчи много пари за това.

Независимо от това разликата между бедни и богати само расте през последните десетилетия. Според едно скорошно проучване, проведено от Станфордския център по проблемите на бедността и неравенството, пропастта между богатите и бедните в САЩ започва да расте през 1980 г., а през 1990 г. тази тенденция се ускорява още повече.

Сега разликата в неравенството е още по-силно изразена, отколкото по време на Голямата рецесия.

Броят на милиардерите в света нараства повече от два пъти само за 5 години към 2014 г. В Африка, южно от Сахара, на 358 милиона души, живеещи в крайна бедност, се падат 16 милиардери.

А децата, родени в бедни семейства, практически нямат шанс да се издигнат в по-висока социална група, да не говорим за това да станат супербогати.

Експерти посочват, че неравенството в доходите има реално въздействие върху световната икономика и обществото като цяло.

Как може това да се поправи?

Едно от основните предложения, е въвеждането на данък върху богатството.

Дори и данък от 1,5% ще спаси 23 милиона животи в най-бедните 49 страни, като парите могат да бъдат инвестирани в здравеопазването, каквото тези хора просто нямат.

Освен това такъв данък според резултатите от 2014 г. ще даде възможност на всяко дете да ходи на училище, а медицинската помощ ще е достъпна дори и в най-бедните страни.

Съдейки по реакцията на самите богаташи, това наистина би било изход. Известните милиардери Уорън Бъфет и Джордж Сорос в миналото вече призоваваха Конгреса да повиши данъците върху наследството.

Дори икономистите казват, че данък богатство ще е нещо положително.

История на неравенството

На пръв поглед изглежда, че засилването на имущественото неравенство не е много логично, тъй като други проучвания показват увеличение на покупателната способност на заплатите. В действителност, неравенство винаги е имало.

В Китай, Тайланд, Германия и Египет, неравенството в доходите е същото в 2000 г. както и през 1820 г.

В Бразилия и Мексико вече има още по-голямо неравенство в сравнение с ерата на Симон Боливар.

В действителност само в няколко богати страни – като Франция и Япония – се отбелязва спад в неравенството в доходите.

Индексът Джини

Изследването използва индекса Джини (статистическа мярка, свидетелстваща за степента на социалното разслоение на обществото на дадена страна или регион, по отношение на всеки от изследваните показатели), в който Нула – това е идеалното равенство по отношение на доходите, а 100 – максималното неравенство.

Глобалният индекс Джини е нараснал от 49 пункта през 1820 г., до 66 пункта през 2000 г. Този спад в доходите се появява  заради увеличаване на пропастта между бедни и богати в рамките на страните.

Неравенството малко се променя за 130 години до 1950 г., а след това пада рязко през периода от 1950 до 1980 г. В проучването този период се нарича егалитарна революция. От 1980 г. индексът отново започва да се повишава до нивото на 1820 г.

Според учените, неравенството също така расте поради „междудържавното неравенство“ или разликата в доходите на богатите и бедните страни. Тази разлика се увеличава драстично. През 1820 г. най-богатата страна – Великобритания – е била пет пъти по-богата от средната бедна държава. Днес Америка е 25 пъти по-богата от средната бедна страна.

Каква е заплахата?

Най-малкото със ситуацията, при която когато неравенството се увеличава с нарастването на общото богатство. Това означава отдалечаване от нормалната пазарна икономика. Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц нарича това „сурогатен капитализъм.“

Проблемът е, че икономическото или материално неравенство често може да доведе до политическо неравенство, а при такава система възможностите за икономическо развитие също са неравни и спомагат за поддържане на ниско ниво на социална мобилност.

Всичко това ограничава потенциалния растеж, но не бива да се забравя и за социалните проблеми. Колкото е по-голямо неравенството, толкова по-голяма нужда има от социални разходи и подкрепа за най-бедните. Рано или късно, това може да доведе до протести и безредици.

Най-интересното е, че правителствата разбират това прекрасно. Дори привидно проспериращите страни като Саудитска Арабия, се сблъскват с този проблем. Например, сега в кралството около 50% от населението е на възраст под 20 години, като тези хора не могат да си намерят работа, защото там просто няма работа.

Саудитска Арабия е страна с висока степен на неравенство, защото кралят и останалата част от управляващата класа имат значително повече ресурси, отколкото другите, обикновено млади мъже. В този случай е възможен сблъсък на поколенията и нарастване на популярността на различни екстремистки движения. А това е опасно за властите.

В други страни ситуацията може да е различна, но самата тенденция изглежда тревожна….

http://nepoznato.energetika-bg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *