by 
С острите върхове на Андите, сините ледници на Патагония, Огнена земя със суровите й фиорди привличат туристи от цял свят в Чили. Но тази страна не е известна само със своята невероятна природа на самия край на света. Уфолози твърдят, че шансовете тук да се видят НЛО са много по-големи, отколкото във всяка друга част на света.
Според статистиката повече от половината живеещи в Южна Америка вярват в летящи чинии, а почти всеки чилиец може да похвали, че е видял НЛО със собствените си очи. Изследователите могат да градят само хипотези защо извънземните са избрали континента и Чили, в частност. Но фактът си остава: потокът на доказателства за техните посещения не секват.
От средата на XX век те вече са хиляди. Местните власти дори въведоха специална графа в докладите за полетите, в която пилотите записват съобщения за подозрителни обекти, забелязани от тях в небето по време на полета. Не дават покой на чилийските учени и древните местни загадки, гигантските фигури в пустинята Атакама, мълчаливите гигантски статуи на Великденският остров. Досега не е постигнат консенсус кой ги е направил и най-важното – защо? Опитайте се сами да намерите отговор на въпроса си и при късмет може да се срещнете очи в очи с пришълци, ако предприемете пътешествие в тази удивителна страна.
НЛО маршрути
Според един от водещите уфолози в Чили – Rodrigo Fuenzali, повече от 60% от докладваната паранормална активност идва от района на Мауле. Поради тази причина професионалните ловци на „летящи чинии“, едва стъпили на чилийска земя, се отправят именно натам. И по-точно към резервата Алтос де Лиркай, който е сред десетте най-добри места в света за наблюдение на НЛО.
Славата на „гореща зона“ резерватът си спечелва в началото на 90-те години на миналия век. От януари 1995 г. до юли 1996 г. изследователите са регистрирали по две-три необясними явления на седмица. През деня с часове в небето „увисвали“ странни обекти, наподобяващи стоманени чинии. А през нощта в пространството хаотично се движели светещи сфери, като ту се потапяли във водите на река Lirkay, ту изскачали към небето с главоломна скорост.
Жителите на околните села често са съобщавали на полицията за мистериозното изчезване на домашни любимци. Но по тези места често се губят и хора. И въпреки че някои от тях са имали щастието да се върнат, никой не е в състояние да обясни причините за своето отсъствие.
Един от последните подобни случаи е от април 2002 година. Няколко студенти от университета в Сантяго де Чили спрели за през нощта край езерото Лагуна де Алто и започнали да монтират палатката. Но тогава вниманието им е привлечено от необичайна светлина върху околните скали. Двама от най-смелите в групата решили да погледнат по-отблизо и … изчезнали. Половин час по-късно отново се появили мокри от главата до петите. „Ние просто отидохме до тази странна светлина, а след това изведнъж се озовахме във водата, в средата на езерото“. Това било единственото нещо, което си спомнили момчета. При това часовникът на единия, който до това събитие е работил без никакъв проблем, изведнъж отишъл напред седем часа!
През 2008 г. властите на град Сан Клементе /San Clemente/, където се намира администрацията на Природен парк Алтос де Лиркай, официално обявиха откриването на „НЛО маршрути“. Специално за туристите е разработен 30-километров маршрут с отбелязани места на присъствие на извънземни. И макар на никого да не е гарантирана среща с извънземни, желаещите да се отправят на дългото и мъчително пътуване стават с всеки изминал ден все повече и повече.
Основният пункт на този буквално фантастичен маршрут е El Enladrillado – плато, където според очевидци е най-вероятно да се видят летящи чинии. То се намира на височина 2200 м над морското равнище и представлява любопитно скално образувание, състоящо се от от 223 огромни каменни блокове, всеки с тегло най-малко един тон. Мнозина вярват, че платото е „писта“ за извънземни, които често са навестявали резервата заради изобилието на полезни изкопаеми и минерали в него.
Под небето на Атакама
Друго мистериозно място в Чили, харесвано от извънземните, се намира в северната част на страната. Това е Атакама /Atacama/ – най-сухата пустиня на планетата. На година тук пада сумарно само 0.1 mm дъжд и дори върховете на Андите „не носят“ ледени шапки.
Това място е предопределено да се превърне астрономическата Мека на Земята тъй като небето винаги е абсолютно ясно и чисто. Поради това именно тук се намира основното астрономическо оборудване за наблюдение на Южноевропейската обсерватория – много голям телескоп – (Very Large Telescope) и телескопът The Atacama Large Millimeter Array, по-известен с акронима Алма. Бъдещ проект е Extra Large Telescope – изключително голям телескоп, който ще бъде построен в Атакама през следващите десет години. Учените са го нарекли „най-точно око“ на Земята и разчитат с негова помощ да наблюдават живота на други на планети.
За „лов“ на НЛО тук идват туристи от всички краища на света. За да видят в небето над пустинята нещо мистериозно им е достатъчна по-проста техника. Тези, които са имали достатъчно късмет да наблюдават тук необичайни явления, често не са имали нужда от никакво оборудване. В крайна сметка е невъзможно да не забележите движещ се с висока скорост светещ диск, пулсиращи светлини, синкаво сияние, напомнящо на северното сияние, което по принцип не се наблюдава по тези географски ширини.
Но най-голямата тайна на пустинята Атакама са нейните геоглифи. Това са гигантски рисунки върху склоновете на ниските хълмове, пълни с мистичност и красота. Учените смятат, че „древните графити“ са създадени в периода между 600 и 1500 г. пр.н.е., въпреки че са били открити едва през 1961. Geoglyphs заемат огромна територия – повече от 150 000 кв. м. Размерът на всяко изображение варира между 1 и 120 метра. Най-често те изобразяват животни, птици, подобни на човешки същества, геометрични форми. Най-известната рисунка – „Великанът на Атакама“, е огромна 86-метрова хуманоидна фигура с антени на главата. Местните индианци го наричат Тарапака и го почитат като божество, често явяващо се тук от космоса.
Повечето учени смятат, че геоглифите са дело на човешки ръце. Но какво е тяхното предназначение? Някои вярват, че това са само пътни знаци, които информират пътуващите за особеностите на маршрута. Други смятат, че са записи на някои астрономически явления. Не по-малко достоверен вариант е версията, че в гигантските изображения са шифровани послания до космическите посетители. Все още няма консенсус по този въпрос.
Загадката на исполините
На близо 4000 км от брега на континентално Чили в средата на Тихия океан е забутан тайнственият Великденски остров или остров Пасха. В древни времена това вълшебно късче земя се е наричало Мата ки TE рага – „Очи, гледащи към небето.“ По-късно полинезийски заселници често го наричат Рапа Нуи и неговите отдавнашни жители – рапануйци. Европейските изследователи, първи достигнали острова в навечерието на християнския празник Великден през 1772 г., заварват изтощено, напълно безжизнено парче земя. Но от всички страни пътешествениците били заобиколени от мистериозни каменни статуи.
И досега не ясно къде е изчезнало коренното население на острова, създало каменните гиганти. Според една от версиите местните жители просто са изчерпали природните ресурси с изсичането на гората за нуждите на селското стопанство и строителството. Такава небрежност може да доведе до ерозия на почвата и загуба на плодородието. Прочутите статуи – „моаи“, трябвало да умилостивят боговете. Създаването им обаче най-вероятно е ускорило процеса на разруха, който довел до глад и канибализъм. Но дори това да е така, какво е истинското предназначение на каменните великани?
Потомците на Rapa Nui съхранили само фрагменти от древни легенди. Когато ги попитали как са успели предците им да създадат и изправят на пиедестали тези колоси, отговорът бил: „Статуите сами са се движели“. Според знаменития швейцарски изследовател Ерих фон Деникен тези и много други загадки на Великденския остров могат да се обяснят с неговота теория за палеоконтактите. Той е убеден, че преди хиляди години Земята е посещавана от извънземни същества, които са споделили с хората астрономически, технологични и окултни знания. Те формират основата на удивителни цивилизации, включително и на рапануи.
Общо на острова са изброени 997 каменни колоса. Седем от тях са разположени на брега и гледат към вътрешността на сушата. Погледите на останалите са насочени към океана. Само една фигура е в необичайна позиция – на колене. В нея има нещо специално – сякаш се опитва да изкрещи, но гърлото й е плътно затворено със застинала пепел от вулкана Рано Рараку.
Въпреки малкия размер на острова – с кола от единия до другия му край се прекосява за 20 минути, за изучаването му може да се похарчи цяла вечност. Тук има и други забележителности, които не са свързани с великаните. Например свещеният град Оронго и церемониалната площадка Te Пито те хенуа – „Пъпът на Земята“ в превод от рапануйски. Според легендата тук преминава невидима „пъпна връв“, свързваща Земята с други светове.
По материали от чуждестранния печат
На снимката: Великанът от Атакама
