by 
Пак идват избори. Пак мнозинството от българите ще ги домързи да отидат до урните. После, пак ще псуват тези, които с отказа си от право на глас сме вкарали във властта.
Защо?
Защото смятат, че нямат избор. И на пръв поглед са напълно прави. Избор няма. Нима има разлика между БСП, ГЕРБ, ДПС и другите няколко обичайни заподозряни за играещи в “А” отбора на българската политика?
За нас, останалите българи, разлика НЯМА.
Т.е. е безсмислено да гласуваме, защото няма за кого. Единствените, които ще видят келепир са тези, които ще продадат гласа си за някой лев.
Убедени сме, че няма смисъл. Убедени сме, без да осъзнаваме, че това убеждение целенасочено ни е внушено. До това състояние на отвратеност от политиката, на пасивна убеденост, че от нас нищо не зависи, ни доведоха именно тези, които не престават да грабят парите и мечтите ни.
Наистина ли е така? Разбира се, че не! Има смисъл да се гласува, но за кого?
За никой от т.нар. “А отбор”.
Защото, за който и да гласуваме от тях, нещата остават същите, а може и да се влошат. Т.нар. “А отбор” е там единствено, за да ни създава имитация на демокрация и привидност за избор.
Те всички са едно и също нещо. Някои ги наричат олигархия, други задкулисие. Те всъщност са една група по интереси, които са яхнали здраво държавата и нас, и се ползват с пълни шепи от благата на властта и от нашите пари.
Не вярвате?
Само три примера от последната година:
Пламен Орешарски – зам. министър в правителството на Иван Костов (СДС), после зам. председател на СДС, после финансов министър в правителството на БСП, после министър-председател в правителство на БСП-ДПС.
Петър Чобанов – депутат от гражданската квота на БСП, после министър на финансите в правителството на БСП-ДПС, сега водещ две листи на ДПС.
Георги Близнашки – депутат и функционер на БСП. Един от вносителите на подписка за референдум с над 100,000 фалшиви подписа. Сега назначен за служебен премиер от ГЕРБ.
Принципи, морал, политически убеждения? Ха – ха.
Някой беше казал – “Ако изборите решаваха нещо, щяха да ги забранят”.
А водещите политически партии имат интерес от апатията на широките избиратели. Защото, когато малцина излизат да гласуват, схемата на олигархията, или както там предпочитате да ги наричате, винаги сработва. Отказвайки се от правото си на глас, ние захвърляме всъщност най-силния инструмент на демокрацията.
Има, обаче, един вариант, в който схемата може да се обърне срещу тях.
ДА ГЛАСУВАШ НА ИНАТ
Да гласуваш за някой от “аутсайдерите”. От онези “наивници”, които смятат, че нещата зависят от нас и могат да се променят към по-добро.
Защо мисля така?
Защото аз бях един от тези “аутсайдери”, който вярва, че нещата трябва да започнат да се променят и че нещата зависят от всеки един от нас. Опитах се и не успях. Но пък видях как работи системата отвътре.
Властимащите политици разчитат на това да ни внушат чувство за безсилие и безизходица. Да вярваме, че няма за кого да се гласува, че всички са маскари, че ако все пак гласуваме, е по-добре да гласуваме за по-малкото зло.
Всичко това е измама. Изход има!
ГЛАСУВАЙТЕ НА ИНАТ!
За когото и да е! ….ИЗВЪН т.нар. “A отбор”. Само така ще постигнем промяна към добро. Само така.
Не вярвате?
Обикновено на парламентарни избори гласуват около 40% от избирателите. При такава активност, 30% от гласувалите, т.е. 12% от всички избиратели (!) решават коя да е първа политическа сила, още по-малко от тях решават кои да са следващите! И така, твърдият електорат избира отново всички от “А отбора”.
Но, останалите българи сме 60%! Ние сме В ПЪТИ повече от тях, взети заедно.
Да им покажем, че не само сме повече, а и че сме мислещи и по-силни.
Да ги удавим с нашите гласове!
ГЛАСУВАЙТЕ НА ИНАТ!
