06/07/2020

Кой как вербува наемници – джихадисти от Балканите

Ситуацията с вербуването на доброволци за попълването на редовете на Фронта „Ал Нусра“ в Сирия и ИДИЛ в Ирак от региона на Западните Балкани и от Европа като цяло е повече от сериозна и буди недоумение фактът, че все още никой не взема радикални мерки за прекратяването и пресичането на процеса – казва дипломатът Методи Методиев.

Все по-често през последните дни се експлоатира темата за вербуването на мюсюлмани от региона на Западните Балкани и тяхното последващо участие във военните и паравоенните действия в Близкия Изток.

Според един от водещите специалисти по антитероризъм и член на Работната група за борба с тероризма в Югоизточа Европа Джевад Галияшевич в основата на този процес стоят не само организации на уахабитите в Босна и Херцеговина (Босна и Херцеговина), Сърбия, Косово и Черна гора, но също така и редица организации от Западна Европа, които действат под прикритието на неправителствени организации с верска насоченост за пропагандирането на ислямските ценности.
По-специално Галияшевич посочва някои от тях – вече забранената, но вероятно пререгистрирана и функционираща под ново име НПО „Einladung zum Paradies“ (EZP) в Германия, водена от Мохамед Сейфудин Чифтчи или по-известен като Абу Анас с помощници Пиер Фогел (Абу Хамза) и Свен Лау (Абу Адам). Следва ги небезизвестният „институт“ Mesd?id Tewhid във Виена (една чисто уахабитска организационна структура), ръководена от Мохамед Абдула Порча. Счита се, че „институтът“ във Виена е едно от основните ядра за финансирането и набирането на доброволци за Ирак и Сирия между мюсюлманите от региона на Западните Балкани. Следват „?tihting Hid?ra“ от Холандия, Хуманитарното културно и ислямска верско сдружение „Нур“ в Линц, Австрия, лидерите на вече забранената организация „Молла Ибрахим“ в Германия, Унията (джемаатът) на бошняците в Австрия с лидер Енвер Икич и много други.

И все пак кой пряко отговаря за регрутацията на наемниците от Западните Балкани за региона на Близкия Изток?

Галияшевич обяснява, че не съществува нито един прецизен и достатъчно сериозен анализ на службите в Босна и Херцеговина за процеса на вербуване и изпращане на наемници/доброволци по бойните полета в Сирия или Ирак. Основно тази дейност се извършва под прикритието на НПО, отделни верски институции и/или обекти, определени печатни и електронни медии, но най-вече чрез интернет и социалните мрежи. Пример в това отношение е уеб-сайтът на Умар медия или профилът на пакистанската талибанска група Техрик-е-талибан на „Фейсбук“. Сътрудничеството на ислямисткия фактор на Балканите е на доста високо ниво, и персонално, и организационно. Уахабите от Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора и Санджак (Сърбия) са чак и междуличностно свързани чрез общи инициативи, реализации на общи проекти, финансиране и пр., но, в крайна сметка, поради сложната и не добре функционираща сигурностна система в Босна и Херцеговина те са се ориентирали към тази страна като център за основна дейност и логистична база.

Въпреки, че уахабитските лидери от Босна и Херцеговина не ръководят уахабитските структури в останалите бивши югорепублики не може да се отрече, че тяхното влияние е много силно и неоспоримо. От друга страна структурите за сигурност в региона си сътрудничат основно по конкретни случаи и лица, за определено време или определена операция, т.е. сътрудничеството им не е постоянно и интензивно. До голяма степен сътрудничеството се осъществява като размяна на актуална информация за вече известни лица от тези кръгове или за такива, издирвани от Интерпол… Така процесът по изпращането на нови бойци в Сирия и/или Ирак продължава да се развива почти безпрепятствено. Много малко лидери от Движението на уахабитите отиват в Близкия Изток. Рекрутираните са основно непознати и неизвестни млади хора, които поради социално-икономически или идеологически индоктринации на ислямизма отиват на война.

Твърдо може да бъде оценено, че организациите, които набират и изпращат доброволци в Сирия/Ирак от Босна и Херцеговина са Сдружението „Покана за рая“ от Тузла, Уахабитската общност в Горно Маоче, Неформалното гражданско сдружение „Енсарие“ с председател сириеца Айман Ауад, както и чрез вече забранената НПО „Идеално босненско бъдеще“ от Зеница. Споменават се сумите от по 7 до 10 000 евро аванс за всеки заминал доброволец. Като лидери и отделни личности в Босна и Херцеговина, които се занимават с вербовката на доброволци за Близкия Изток Галияшевич посочва Ел Фатих ел Хасанеин – суданец, живеещ в Турция и Словакия, който често посещава и Босна и Херцеговина, Мохамед Мансури, гражданин на ОАЕ, често пребиваващ в Босна и Херцеговина, турският гражданин с гражданство на Босна и Херцеговина Шафик Аяд, гражданинът на Босна и Херцеговина Хасан Ченгич – бивш висш функционер на партията СДА, Барак Осман, гражданин на ФРГ, споменатият вече Мохамед Порча, лидерът на уахабитите в Мостар Джевад Голош, водачът на уахабитите в Бужима (близо до Босна и Херцеговина) Билал Боснич, Байро Иканович от сараевския квартал „Хаджичи“ и др.

Доброволци за Сирия от Санджак (Сърбия) набират новопазарецът Абид Подбичанин, Адем Демирович (и с австрийско гражданство), също така Мирсад Омерович с местопребиваване във Виена и живеещият в Сараево сръбски гражданин Сабахудин Фиюлянин. В Черна гора тази дейност се развива от Кемал Мурич от Рожае и Белмир Тумбул от Приеполе.

В Македония дейността по набирането на доброволците се осъществява от Хюсеин Адеми, който често идва и в Босна и Херцеговина и Сабахудин Изайри от Тетово, който също често посещава Босна и Херцеговина. Не на последно място е и шейх Ахмед Али Седан – ръководител на македонските муджахидини.

В Косово сериозна дейност за набирането на доброволци развиват организациите „Саудитски комитет за помощ за Косово“, Ислямската хуманитарна фондация „Ел Харамейн“, Световен съюз на ислямската младеж, Ислямска международна организация за подпомагане, Фондация „Калири ил Милерис“, а наред с тях и лицата Идриз Билбани от Прищина, Адин Хайрадинович от Печ и Ризван Чазими или по-известен като „капитан Леши“ от района на т.нар. „Прешевска долина“ в Сърбия, но живеещ в Косово.

За най-младата страна в Европа трябва да бъде отбелязано, че е характерен огромният брой нерегистрирани ислямски неправителствени организации, които не се контролират от нито една от косовските институции. От друга страна съществуват и много ислямски верски училища (медресета), които са извън контрола на Ислямската общност на Косово и най-вероятно провеждат вероучение извън всички доктрини на исляма.

Според Галияшевич основните пътища за доброволците към районите на конфликтите са със самолети от Сараево до Истанбул, след което с автобуси до Антиохия и последващо свързване с доверено лице, което ги отвежда и превежда през турско-сирийската граница. Последното място на турска територия е Чивелгюзю, а в Сирия се влиза през граничния пункт Баб ал Хауа. Следва пътуване до селището Сармада в Сирия, на около 8 километра от границата, където се провежда и верско обучение на представителите на Свободната сирийска армия.

Друг алтернативен маршрут е през Виена до Истанбул, а също така и през Прищина и Призрен до градчето Леже в Албания, откъдето отново се поема към Турция.

Доказано е, че обикновено престоят на доброволците по бойните полета в Сирия/Ирак са с продължителност от около три месеца. След това следва завръщане у дома и евентуално отново отиване в зоната на конфликта. Редки са случаите, когато престоят е по-продължителен, освен в случаите, когато отделни лица не загиват. Поради секретността на рекрутирането и отиването на лицата минава период от два и повече месеца, докато се разбере за смъртта на някой от доброволците. Едно е сигурно – вероятно има много загинали, за които държавите им не знаят…

Ситуацията с вербуването на доброволци за попълването на редовете на Фронта „Ал Нусра“ в Сирия и ИДИЛ в Ирак от региона на Западните Балкани и от Европа като цяло е повече от сериозна и буди недоумение фактът, че все още никой не взема радикални мерки за прекратяването и пресичането на процеса. Само може да си представим какво би могло да бъде психическото състояние на подобни лица, присъствали и участвали в едни от най-кървавите конфликти от началото на ХХІ век… И да се молим тези „живи бомби“ да не експлодират, когато най-малко очакваме…

Автор: Методи Методиев

–––––––––-

* Методи Методиев, публицист, бивш дипломат и експерт по Балканите.

Temadaily

(Visited 320 times, 1 visits today)

3 thoughts on “Кой как вербува наемници – джихадисти от Балканите

  1. И защо никой не задава въпроса КОЙ ГИ ФИНАНСИРА?
    КОЙ ИМ ПЛАЩА за ОРЪЖИЕТО,ТАНКОВЕТЕ, МУНИЦИИТЕ, БЕНЗИНА?

    КОЙ?

    ТОВА Е ЕТНИЧЕСКА ВОЙНА! ООН ЗАЩО МЪЛЧИ?

  2. И КОЙ ГИ ФИНАНСИРА?
    КОЙ ПЛАЩА ЗА ОРЪЖИЕ, ХРАНА,МУНИЦИИ, СНАРЯДИ, БЕНЗИН, ТЕХОБОРУДВАНЕ?
    КОЙ?
    ООН ЗАЩО МЪЛЧИ?
    ТОВА Е ЕТНИЧЕСКА ВОЙНА!!!

  3. Евреите, кланящи се на демона Йехова (сиво извънземно) ги финансират.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *