22/02/2020

Матриала срещу мутриала

Според Гинка контейнерът е по-точен от телевизора, когато й казва, че нещата от ден на ден стават по-зле

Ще се наложи пак да ви занимавам с моята позната Гинка, защото много хора си мислят, че нямат нищо общо с нея. Тя преживява от отпадъците в контейнера, край който съседите ни минават бързешком, гнусливо и хвърлят торбичката с боклук. Гинка го инспектира с помощта на една пръчка и слага в торбата всичко, което подлежи на доупотреба. Специално днес Гинка мрази лекарите. Снощи отишла в Бърза помощ и там изобщо не се трогнали от обрива по лицето й. Казали й да плати 15 лева, тогава ще я прегледат.

„Ей тъй ще оставят човека да пукне. Милост нямат, доктори станали. Ама аз ги уплаших, викам им – имам приятелка журналистка и ще ви кажа на нея.“ Гинка е убедена, че в следващия миг ще тичам към бързата помощ с подострен диктофон, за да набода на него нечовечните лекари, които не са излекували такава очевидна медицинска спешност като обрив на лицето. Казвам: „Да ти се оплача и аз. Миналата седмица платих 12 лева за изследване на един хормон на щитовидната жлеза. Полага ми се безплатно, защото съм диспансеризирана, но нямат направления. В едно и също положение сме с тебе.“ Тя е шокирана – е как ще сме в едно и също положение? „Всъщност не сме, аз работя, работодателят ми плаща здравни осигуровки. Ти не работиш, нямаш никакви осигуровки. Дотук е различното. Но на мен ми казаха да си платя и на теб ти казали да си платиш – това е еднаквото.“

И как стана тази работа, чуди се Гинка. „Ами до някакъв момент моите осигуровки са стигали да се преглежда безплатно в Бърза помощ цялото ти семейство, но сега вече не стигат. И няма за теб, както и за мен.“ Гинка обаче търси по-мащабно обяснение, затова опитвам: „Виж сега, има много бедни и малко богати хора. По средата има едни средни хора. Когато в държавата не се работи, средните хора потъват към бедните, а някои от богатите стават средни. Така бедните стават все повече, богатите все по-малко и накрая няма за всичкиТова става не само в България, защото във всички държави започна да се работи все по-малко.“

В този момент идва да си изхвърли боклука един съсед, който спря да ми говори заради това, че общувам с Гинка. Изнесе ми лекция как хора като нас не бива да имат никакви допирни точки с хора като нея. Не знам дали е наясно, че и за него вече няма пари в здравната каса, точно както за Гинка. Иначе патриот, много голям. На 3 март слага на терасата си един трикольор с големина колкото Лихтенщайн. Обаче дъщеря му завърши медицина и най-непатриотично замина в чужбина, както много други лекари. Така че в недалечното бъдеще ще бъдем еднакви – той, аз и Гинка – не само по това, че няма с какво да ни лекуват, но и защото няма да има кой да ни лекува.

Живеем си така – всяка коза за свой крак, но понякога дядо Боже включва големия миксер, колкото да ни покаже, че не само имаме нещо общо, ами сме самото общо нещо. Градушката валя над всички. Наводнението във Варна повлече и българи, и цигани. КТБ затвори офисите си и за малките, и за големите сметки. В каквото и мехурче да си представяш, че живееш, един ден то се спуква. Така стоят нещата и в най-малкото селище, и в големия свят. Може да ти е абсолютно безразлично какво се случва в лошия край на Европа, защото ти живееш в добрия й край, но това не те предпазва от опасността да се качиш на самолет за някое екзотично място, а да приключиш живота си в украинска нива. Живеем във време, в което всеки е свързан с всичко.

Може и да е вярна онази метафора, че размахът от крило на пеперуда в Япония предизвиква цунами в Мексико, но не за нея става дума. Ако ни кажат, че сега всеки може да се свърже с всекиго почти незабавно и технически поне по няколко начина, не бихме се учудили. В същото време не си даваме сметка, че също така всеобхватна и толкова действаща е и социалната ни свързаност. Вече няма „зони без покритие“, на практика всеки научава всичко. Това прави света толкова видим и уязвим, че само съобразяването с тази свързаност може да го спаси. Светът обаче е по-разделен от всякога и това е много, много опасно.

Нормално беше тази опасност да бъде посочена най-напред от хората, които имат какво да губят – богатствата си. В миналия брой ви разказахме за инициативата на Уорън Бъфет и Бил Гейтс „Щедро обещание“, която е позната като благотворителност, но на практика е призив към богатите хора по света да попълнят с половината от наследствата си поне някаква част от застрашителните луфтове между богатството и бедността. Бизнесменът Ник Ханауер е по-искрен и възможно най-директен в своето обръщение към богатите хора, което набира скорост в социалните мрежи. В него той казва:

    „Да виждаш предстоящите събития е основно изискване за добрия предприемач. И какво виждам в нашето бъдеще? Виждам разгневена тълпа с вили. И идва за нас. Разделението между имащите и нямащите се задълбочава, и то с огромна скорост. През 1980, най-богатият 1% е контролирал около 8% от приходите на САЩ. Най-бедните 50% си делели около 18%. Днес най-богатият 1% има около 20% дял, а най-бедните 50% си делят едва 12%.

И така, имам послание за хората като мен, за отвратително богатите, които живеем в добре бранените си богаташки балончета: Събудете се, хора. Това няма да продължи дълго. Ако не направим нещо, за да поправим гигантското неравенство в икономиката, разгневената тълпа ще дойде пред вратите ни. И ще си носи вилите. Нито едно общество не може да поддържа подобно постоянно нарастващо неравенство.

Въпросът не е дали, въпросът е кога?

Ето какво искам да ви кажа: живеете в измислен свят. Това, в което всички искате да вярвате, е, че когато нещата стигнат критична точка и преминат от „кофти за масите” в „опасно и социално дестабилизиращо”, ние някак си ще сме разбрали предварително. Всеки студент по история ще ви каже, че номерът не става така. Революциите също като фалитите стават бавно и после много бързо.
Един ден някой се самозапалва, после хиляди хора са на улицата и преди да разберете какво става, цялата страна гори. И ние няма да имаме време да стигнем до летището, да скочим на частните си самолети и да отлетим за Нова Зеландия.“

Това, че революциите и фалитите стават първо бавно и после много бързо вече сме го виждали и можем да го потвърдим. Също толкова вярно е и всичко останало в предупреждението на Ник Ханауер. В миналия брой стана дума за това, че най-богатият човек в света – мексиканският магнат Карлос Слим, отказа да се присъедини към призива на Бъфет и Гейтс, като каза, че смисълът на богатството е да създава работни места, а не да лекува симптомите на болестта с благодеяния. Тези дни Слим шокира света с идеята си да се премине на тридневна работна седмица при пенсионна възраст 70-75 години. Какъв е този свят, в който най-богатият работодател иска да наложи нещо, за което в други времена са се борили синдикатите с работодателите? Отговорът е: това е свят, в който, ако не се разбере, че вече всеки е свързан с всичко, ще се случат лоши неща, от които ще загубят всички. А богатите са по-разтревожени и по-търсещи спасителни идеи, защо имат повече за губене.

Не се наемам да твърдя, че изтеклата информация от консултациите между две работодателски организации в България  е точно в същата посока. Според тази информация работодателите обсъждат да организират за първи път в историята на страната ни национален едночасов протест заедно със синдикатите, ако парламентът приеме извънредно законодателство за казуса с КТБ, което предвижда данъкоплатците да поемат нови разходи за спасяването на всички депозити, а не само законово гарантираните до 100 000 евро. Пълен блокаж на държавата в рамките на един час, предложено от работодателите в знак за това, че застават на мнението на работниците?!

    През 2013 г. мащабно разследване на екип от 86 журналисти от 46 страни – за съжаление без България, разкри самоличността на десетки хиляди притежатели на анонимно богатство от целия свят в размер на около $20 трилиона, скрито в офшорни зони.      

Връщаме се обратно до контейнера на нашата улица, където Гинка ми разказва защо дъщеря й престанала да ходи на училище. Една привечер автомобил се движел с висока скорост към тумбата, която се връщала от училището в гетото. Хлапетата се разпискали и разпилели, колата ударила момичето на Гинка. Децата запомнили номера, модела и цвета на колата и описали доста добре красавицата, която я карала, както и красавицата й спътница. Дъщерята на Гинка се отърва с мозъчно сътресение и синини. Но не се отървала от шока. Всяка нощ бълнува катастрофа, не иска да ходи на училище. Гинка отишла в полицията, разказала всичко, дала данните на колата. Обаче полицаят й казал, че след цифрите на табелката има две букви, без ей тези две букви ръцете му били вързани, не можел да направи нищо. А хлапетата не запомнили буквите. Съответно полицаят нищо не направил. „Излъга ме, нали?“ – попита ме тогава Гинка.

Не само теб. Всички ни излъга. И себе си включително. Защото всички сме ощетени от това, че едно циганско дете спира да ходи на училище. В икономически план това вече беше изчислено от Световната банка – загубата за България за една година от ромската безработица е 367 милиона евро. При това сметката е направена при условие, че циганите у нас са 370 000 по официалните данни от преброяването. Знаем, че истинското число е двойно. Дъщерята на Гинка ще остане неграмотна и безработна. След няколко години ще застане до контейнера. Каква е гаранцията, че ще бъде толкова примирена клошарка, колкото са клошарите от сегашното поколение клошари, повечето от които знаят да четат и пишат?

Често наблюдавам тази гледка. Млади дрипави мъже с черни погледи седят до контейнера и гледат торбичките, които хората са се запътили да изхвърлят в боклука. През това време преминават хора с пълни торбички от пазара, от супермаркета. Въпрос на време е да преместят погледите си от едните торбички към другите, да скочат и да ги грабнат от ръцете ни. Понякога се чудя, че все още не го правят. Помислих си, че ни жалят, когато един клошар ми каза: „Като гледам българите какво изхвърлят в боклука, и тяхната не е лесна.“

Да, излъгал  е този полицай. Марката на колата, цветът, номерът, силиконовите блондинки в нея са били достатъчни да разбере кой кара с висока скорост край училище, блъска дете и бяга. Но марката на колата, цветът, номерът, силиконовите блондинка са били достатъчни да разбере, че в тази история има две страни – матриала и мутриала. И той, както цялата власт в България, е взел страната на мутриала. Затова матриалът ще става все по-зле и накрая ще застраши мутриала. Някъде по света започват да го разбират.

Веселина СЕДЛАРСКА

(Visited 80 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *