Живеем не в Третия свят, а в Петия!

Не, това не е анализ на ситуацията след потопа, нито публицистична критика на политическото безхаберие. Това е вопъл на чувствителни хора, угнетени от разрушената ни общност, но с неизтребимата вяра на давещия се оптимист… Избрани коментари от социалните мрежи и форума на „Сега“, провокирани от едно национално бедствие:

Капитан Ахав

Незаконните постройки, сторени в дерето и запушили го, са строени с години и си седят там от години. Никой не е предприел мерки.

Склонът над дерето и квартала е обезлесяван с години. Никой не е предприел мерки.

Незаконните сметища – там и навсякъде из китната ни родина, се трупат с години. Никой не е предприел мерки.

Язовири се арендират – и никакъв контрол над състоянието им.

При подобен порой и дългогодишното недоглеждане нищо не е било възможно да се направи на момента, за да се предотврати трагедията.

Подобна е ситуацията не само във Варна, а навсякъде из България. Незаконна сеч, обезлесяване, незаконно строителство и бетониране на склоновете, сметища, запушващи корита на реки и дерета…

Просто досега живяхме на кредит – цяло чудо си е, че всяка година няма по две-три трагедии като тая в Бисер и Аспарухово.

Чудесата рано или късно свършват. Дойде време да си платим за безхаберието на всички нива в територията (това не е Държава!). И това е само началото. Ще става по-зле.

Климатът доказано става по-екстремен. Ще има още наводнения с още повече жертви. Заради безхаберието.

Едно земетресение с умерен магнитуд от 5-6 по Рихтер в някое от доказаните земетръсни огнища – Кресна, Чирпан, Горнооряховско, Търновско, София – ще доведе до хиляди и десетки хиляди жертви поради незаконни преустройства на сградите. Пак от безхаберие – никой не предприема мерки!

Страх ме е, че вече е късно да реагираме, а и да имаме време – управляващите територията – които и да са те – пак ще отбият номера и няма да свършат нищо реално.

жана д`арк

Понеже живея във Варна, имам право да претендирам, че трагедията с моите съграждани не е случайно събитие, а си има дълга предистория. Мнооого дълга, над 20-годишна. Дъждът не беше толкова драматично пороен, виж гръмотевиците бяха една след друга и много силни. Във Варна и друг път сме се „радвали“ на порои, но такова нещо не се е случвало. Градът е осеян от микросметища, които не се почистват, а варненци плащат луди пари за данък смет. Липсва елементарна поддръжка на инфраструктурата, общината и районните кметства са проядени от корупция – даваш на джоб, строиш, където каквото си решиш, и никой не те закача. Прокуратурата в града е пословична с опънатия чадър върху местните мафиоти. Хората дори не виждат смисъл вече да подават сигнали, защото освен загуба на нерви и време, нищо друго не постигат. Оставени сме на Божията воля и сме безпомощни да се справим. Давайки си отлично сметка за тези неща, твърдя, че за тази трагедия има виновни длъжностни лица и че жертви нямаше да има, ако същите си бяха свършили работата. А това е въпрос на политика – местна/държавна.

Лилибей

„Силата на един народ личи при тежки изпитания.“

Хайде да престанем с помпозната фразеология! Изпитания настъпват или при големи човешки движения, независещи от единичната воля (миграции, нашествия, революции), или при големи природни бедствия, отново независещи от единична или групова воля.

Това „изпитание“ е плод единствено на немарливост, безхаберие, корупция, беззаконие и удивителна тъпоглавщина. Затова и никой и никъде не е описал какво точно е станало, за да зададе след това естествения въпрос: ЗАЩО?

Сега някакви хора наистина ще извършат подвизи, спасявайки давещи се и оправяйки последствията от стихията. Някакви хора ще се надпреварват да проявяват човещина, събирайки някакви пари за пострадалите, някакви хора ще крякат по медиите и ще дращят по форумите. Някой ще утеши крехката си съвест. Е, и?

Чавдар Найденов, социолог:

„Не искам да политизирам, а да идеологизирам. Светкавичните и смъртоносни наводнения са били бедствие за България във времената на голата сеч. Като падне малко дъжд, водата се събирала в коритата и потичала надолу като мощна приливна вълна, отнасяйки цели села. От едно време нататък властта е организирала системно залесяване. Дори съм ходил на съботници за посаждане на фиданки. И през цялото време се обясняваше, че това е важно, за да се спре ерозията и да се предотвратят наводненията. По мое време вече никой не слушаше разяснения. Защо да слушаме – нали наводненията бяха редки!

Не щеш ли, един ден се оказа, че може да се сече поголовно и да се изкара лесна печалба. Едни умници приватизираха горите в реални граници, защото частникът стопанисвал най-добре. И след десетина години започнаха да се случват смъртоносни, убийствени наводнения, които късат бентове, отнасят къщи, давят хора.

Това, което дави България, е нагонът за бърза и лесна печалба без всякаква мисъл за другите, за общия интерес. Не казвам да се национализира, но се видя, че нещата не се подреждат от само себе си. Държавата трябва да остави хората да си гледат частните интереси, но дотам, докъдето не вредят на общността.“

Аделина Радева, журналист:

„На прелюбопитната пресконференция на БНБ Иван Искров зададе въпрос към журналистите: „Нали живеем в една и съща държава? „А дали живеем в една и съща държава? Защото, ако беше така, сигурно щеше да е видно и за банкерите, че едни хора тази нощ са се удавили, други са осиротели, загубили са покрив над главата си и сигурно няма да си върнат съня, нито близките, нито имотите си… Може да получат еднократната помощ от 300 и нещо лева от държавата, един ден. Все пак е криза. Ние сме свикнали да поемаме риска от кризата, за разлика от банкерите. Та от пресконференцията разбрах, че ако някой от тези пострадали хора или който и да е човек в държавата има кредит в КТБ, ще трябва да си го обслужва, но ако има депозит – ще трябва да го забрави, до второ нареждане. Скъпи г-н Искров, ако един гражданин не обслужва кредита си 3 месеца – му взимат всичко и му разказват играта (по вашите, банковите закони). Какво се случва на вас или пък на „пострадалата“ банка, като затворите парите на гражданите? Нищо, вие все пак спасявате банките! И настоявате да се уважават институциите! Питам: кой трябва да ги уважава? Тия, дето ги компрометираха, или тия, дето пострадаха от тях и продължават да плащат сметката?

Още помня оня отчаян вик на един испанец от репортажите в началото на банковата криза: „Не спасявайте банките! Спасявайте хората!“. Но ние от години спасяваме банките, правим закони изключително в тяхна полза, вдигаме пищни сватби между тях и политиците си, осигуряваме им обетованата земя и най-вече много внимаваме какво ще кажем за банките. Съвсем ясно е, че има смисъл.“

Руслан Трад,

„Сега да не се окажат циганите виновни за наводненията и пораженията в „Аспарухово“. Или вината е в „недоглеждането“, породено от корупция на чиновниците в институции, отговарящи за надзора за незаконно строителство? Цели квартали се изграждат върху свлачища, изсичат се гори безразборно и далеч не само в ромските квартали. Ако ще се замисляме, сега е моментът.“

Ивайло Добрев, поет:

„Който живее и е живял в крайните квартали на по-големите градове, знае какво е. Не третият свят, а петият свят е там. Въобще за свят там е срамно да се говори. В крайните квартали при падане на един дъжд и трябва да ходиш с гумени ботуши, помия, боклуци, смрад и дръгливи псета, зад спирките те причакват кварталните наркомани и те джобят, другари, за какви Европи иде реч, тази е ситуацията в 90% от страната. Човек е сведен до машина, до преживно животно, до утрепка, не сто, 1100 години сме назад, но пък имаме големи сърца и юнашки души, и като започнат да умират хора и да бедстват, им изпращаме есемес. Другари, бедства се от страшно много време, духовно, физически, умствено, всякак, и ако хората на Запад умират от затлъстяване, чипс и кола, то ние тук сме мъртви приживе отдавна, но аз в чужбина не смятам да ходя, тука ми се мре и на мен, сред вас, по-добре се мре сред свои, свои…? свои, свои?