Лъжат като за световно. Добре че не хапят

Навсякъде по света политиците лъжат, но у нас лъжат като за световно.
И най-странното е, че вече никой не им обръща внимание. Изключение правят само вестникарите. Защото мине-не мине ден, и читателите забождат пръст в някое заглавие: ”Ей, тия много лъжат, бе!”

Казват го за вестниците, не за политиците.

Бойко бил заявил, че неговите ще гласуват оттеглянето на Станишев от българския парламент. При това щели да гласуват с радост. Новината гръмва по страниците на вестниците, читателите я прочитат с първото кафе и си отдъхват. По-рядко ще им гостува Станишев, ще си идва само през уикендите… Ама не! Депутатите не само не гласуват молбата на Станишев, ами изобщо не влизат в пленарна зала. Били обидени от името на лидера си, защото Мая Манолова казала за него нещо по една телевизия. Лидерът в това време кънгретулействал в Брюксел и не знаел какво е казала червената фурия, но неговите знаели. Което е напълно достатъчно, за да се обидят от негово име. Защото в ГЕРБ за разлика от други партии се държат по мускетарски – един за всички, всички за един.

Сиреч: един е лидерът и всички са за него.

В такива моменти журналистите от печата страшно завиждат на колегите си от електронните медии. При тях казаното не остава черно на бяло, ами отлита като бяла лястовичка. Всички са чули за нея, никой не я е видял. Сал един Моканина.  Докато при вестникарите всяка категоричност е предпоследна. Написват например, че лидерът на социалистите иска предсрочни избори до края на юли. На другия ден се оказва, че са излъгали. Да е чул някой Станишев да посочва 2014 година? Не, той говори за избори до края на юли, без да конкретизира годината.
Сега всички са скочили срещу него. Бил казал – при това многократно, – че няма да става евродепутат. Вместо това избягал, изсулил се, спасил се, изоставил партията си, загърбил държавата си, не изпълнил обещанията си, подвел другарите си… И най-искрено страдат онези, които изобщо не могат да го гледат. Стокхолмски синдром.

Къде бил казал, че няма да става евродепутат? Във вестниците. А къде е казал, че ще става евродепутат? Никъде!

Защото евродепутат със сигурност ще стане онзи 15-и от листа № 15, докато за лидера на ПЕС е отредено по-престижно място от лявата страна на другаря Шулц. Ако не знаете, питайте Мая. Тогава ще разберете, че Сергей държи един от ключовете за бъдещето на Европа, тъй като участва в най-важните преговори. Това е цитат. Ако се беше измъкнал на пръсти, както твърдят някои, щеше да държи шперц и да мисли само за своето бъдеще. А той мисли за Европа!

Иначе сте прави, че политиците лъжат като за световно.

И слава Богу. По-добре ли е да хапят като на световно!

Само ден след като Суарес остави зъбния си статус върху рамото на Киелини, се появи компютърна игра The Biteman. Демек хапльото. Звучи съвсем неадекватно. Защото според нашия синонимен речник хапльо означава будала, ахмак, абдал, зяпльо, серсем, малоумен, лапнишаран, хапнимуха…

Разбрахте ли защо политиците не хапят?

Защо има достатъчно хапльовци, които ги избират…

Автор: Валери ЗАПРЯНОВ