by 
На 18 октомври 1989 г. от космодрума на НАСА на Кейп Канаверал – Флорида, стартира совалката „Атлантис” (Atlantis). В околоземна орбита от нея се отделя автоматичният космически апарат „Галилео”. Преодолявайки за шест години 800 000 000 000 километра той се насочва към орбита около Европа. Това е един от 62-та спътника на Юпитер – най-голямата планета в Слънчевата система.
След няколко часа изследователската обсерватория се спуска на рекордно близко разстояние от повърхността на Европа – само на двеста километра. Това е дреболия спрямо космическите мащаби. От тази височина „Галилео”, снабден с мощни телескопи, е в състояние да различава обектни на повърхността с размерите на грахово зърно. Това, което този космически апарат изпраща на Земята, не е очаквал никой. На черно-белите снимки учените виждат точно копие на нашата земна Антарктида.
Учените са поразени от факта, че релефът на Юпитер външно по нищо не се отличава от южния полюс на Земята. Точно както и нашата Антарктида Европа е пресечена от дълбоки пукнатини и се състои от гигантски ледени блокове. Това означава, че ледът се топи , а неговите парчета се смесват преди отново да замръзнат. По думите на учените на Земята такава структура се образува само при едно условие – ако под леда има топъл океан, който е способен да го разтопи.
Астрофизиците дълго време не могли да повярват, че на Европа има вода, тъй като такава не е била откривана на нито една друга планета. За да са сигурни имали или не вода на Европа учените измерили магнитното поле на спътника. Резултатите се превърнали в истинска сензация.
Оказало се, че под ледената черупка на Европа се крият не езера и дори не морета, а гигантски океан, който покрива цялата планета с фантастичен слой вода с размери 100 километра. Това е значително повече от дълбочината на кой да е земен океан. С други думи: на спътника на Юпитер има вода няколко пъти повече, отколкото на Земята.
http://youtu.be/RrjY2BKm-TA
