29/03/2024

Оставят ни да мрем като мърша

Тази сутрин почина актьорът Венцислав Кисьов (на снимката).

Текстът по-долу е публикуван на 28 април тази година.

ЖЕНАТА на актьора Венци Кисьов ми позвъни късно вечерта оня ден. Повикали линейка в 16,30 ч, в 21 часа се обадили от “Спешна помощ”, че не могат да ги обслужат. Имало повиквания и преди тях – от 14 часа, които още чакали медицински екипи. Обяснили, че София има нужда от 86 линейки, но всъщност наличните били само 16.

Калина сякаш редеше най-покъртителния си монолог – държава ли сме, народ ли сме, дето ни оставят да мрем като мърша. Съзнанието и душата се бунтуваха и задаваха съвсем човешки въпроси, които хиляди пъти от десетки години задава целокупният български народ. Как така линейка на “Спешна помощ” не може да отиде за 5 часа при болния. Та тя нали не пътува от Виена, а из София?

Големият български актьор Венцислав Кисьов трета година се бори с рака (б. ред: днес болестта го победи). Бори се мъжки, без хленч и апел за помощ, а болестта настъпва нахално, без да се съобразява с дереджето на българската “Спешна помощ”. От рак боледува и жена му Калина, но тя все още е на крака, “забравила съм го”, казва, и се е стегнала да облекчи страданията на съпруга си.

Не хулете лекарите, те също са потърпевши и унижени и нямат вина за хаоса на българското здравеопазване. При “обществената” новина, че 16 линейки покриват хората на 2-милионен град, начаса трябва шайката службаши от горните етажи на властта да си подадат оставката, преди да бъдат изритани от народния гняв. Не транспортният министър, а сам южнокорейският премиер си подаде вчера оставката, защото се чувствал виновен за потъването на ферибота с над 170 загинали. Но у нас “оставка” е дума, за която управляващите и отдясно, и отляво са оперирани. Такива някога Стефан Цанев нарече “Червеи във вратовръзки…“

И що за демокрация дишаме и живеем, щом новият свободен живот не можа да стъпче червеите, за които поетът писа още през социализма?

Тези мисли дойдоха после. Трескаво мислех – животът на Венци Кисьов е в опасност, какво реално да направя. Позвъних на началничката, тя – на друг, а след 10 минути от “Спешна помощ” се обадили на Калина, че изпращат линейка. През това време обаче Кисьови повикали частна линейка и тя вече била дошла на адрес. За 10 минути! На цената на пенсията на Венци!

Слава Богу, дано поне “освободената” кола е отишла да помогне на други клетници в беда. Защото какво са 16 линейки за град от 2 милиона данъкоплатци? И къде отиват данъците им? За обновяване на всеки две години на лъскавия автопарк от над стотина мерцедеса в Народното събрание?

Преди време експерт в министерството на здравеопазването рече, че видите ли, броят на линейките и този на колите на депутатите били различни теми.

“Депутатите са с различен режим на обслужване, а пък “Спешната помощ” работи на други начала.” Ами да сменим режимите на обслужване и вместо народът народните представители да бъдат обгрижвани на принципите на “Спешна помощ”. Но експертът е прав в едно: “В България от години постоянно издигаме лозунги, че много правим за човека, а като че ли човекът ни остава последна грижа.”

Че в България животът е най-евтин в цяла Европа, го знаят и албанците. Но не е известно защо 25 години търпим политически хрантутници да ни залъгват с дежурните си обещания преди избори, както става и тези дни. Вижте заглавията от последните седмици: “Реформа в спешната помощ – подмяна на линейките и по-високи заплати”, “Пореден опит за по-бърз достъп до “Спешна помощ”, “Линейки по бензиностанците в София от 1 до 6 май” и още, и още дъвки за ушите на избирателите.

Кухи обещания, без някой да каже как и кога ще стане това. Та нали въпросът не е само в броя на линейките, а в екипите. А екипи няма, защото политиката на управляващите – преди и сега, прогони много кадърни лекари и сестри. Ако за София не достигат 70 линейки, за тях ще трябват 210 медицински екипа. За страната пък са над 1000.

Откъде ще се намерят медицински кадри? България ги изучи, но заради мизерните заплати те отдавна лекуват в чужди страни.

Наскоро телевизия показа колко не е в час и бившият здравен министър Радослав Гайдарски: “Линейки има колкото искате и са добре оборудвани. Това са линейките, които закупихме, когато аз бях министър.” А Гайдарски бе министър 2005-2006 г., т.е. неговите добре оборудвани линейки трябва да са на 8-9 години! А според експертите линейките трябва да се подменят на всеки 2-3 години, както е в другата Европа.

Сега преди изборите се пуска друга близалка – с близо 50 милиона лева ще бъдат изградени спешни болнични комплекси и ще се подменят линейките. Обзалагам се, че и това е политическа шмекерия и нищо няма да се промени. И хората – кой заслужил актьор, кой работник на полето или строител, ще гинем като членки на ЕС в нашата татковина, както през турско не сме гинали.

Състоянието на спешната помощ у нас показва дереджето на цялата нация. Образованите млади бягат – не, те са прогонени от властите и кастите, на които умни не им трябват. Трябват им такива, които с тройка кебапчета и 20 лв. в джоба ще гласуват за всеки политически дебил. Иначе защо държавата ще ги обучава безплатно и после ще им бие шута, за да обслужват със знанията си и да издигат жизнения стандарт на други държави? В Европа има глад за лекари, инженери и други специалисти и ние им ги харизваме даром изучени.

За 12 години българската мисия в Афганистан струва 430 млн. лв., т.е. по 36 млн. годишно. Може да звучи немодерно, но вместо да хвърляхме толкова пари за омиротворяването в далечна Азия, що не ги вложихме в собствената си страна за миротворчеството между народ и управляващи – в здравеопазване, в разкриване на работни места за младите, за да не напускат държавата си мащеха, а да работят за себе си и за България?

Автор: Николай Москов

Заглавието е на www.snaiper-bg.net

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *