by 
От робството излизаме като възкръснали… Духовната трагедия се случи по-късно… Българският народ стана народ мрачен, зъл и жесток, склонен към братоубийство, скептичен и инертен, безразличен към собствената си съдба, изпаднал сякаш в кома, в дълъг летаргичен сън, от който вече век не може да се събуди.
Из „Български хроники“
Не мога да се въздържа да не извикам: аман от освободители! Тръгне ли една държава да завладява друга държава, тя непременно обявява, че отива да я освобождава. Така Александър Велики освободи почти целия свят, римляните освободиха траките така, че помен от тях не остана, Наполеон освободи цяла Европа, Хитлер тръгна да освобождава Съветския съюз от комунизма, Сталин пък
освободи Германия от фашизма, византийците ни освободиха от руснаците през 971 година и два века влачихме ярема на тази свобода, руснаците пък ни освободиха незнайно от кого през 1944 година и то така хубаво ни освободиха, че едвам се
освободихме от свободата им… Напоследък пък американците тръгнаха да освобождават света – освободиха Виетнам, съвсем наскоро – в края на миналия век – освободиха Югославия и тя, горката, още не може да се съвземе от това освобождение; сега освобождават Ирак, горко му!…
Въобще, прав се оказва Дяконът Левски като казва: „Който ни освободи, ще
ни пороби, казвам ви!“ – тези думи ние, българите, дето все чакаме някой
да ни освободи, трябва да си ги запишем с нож на челото…
Затова – тръгне ли някой да те освобождава, народе мой, грабвай оръжието
и се защитавай до последна капка кръв!”…
Български хроники 1
“Шутът е единственият в кралството, който е имал право да каже в очите на краля: „Глупак! Как можа да направиш това?“ – като по този начин предпазвал краля от погрешни стъпки.
За подобна дързост, кралят понякога отсичал главата на шута си, но веднага си назначавал друг шут – със същите права и задължения: да му говори истината с риск за главата си. Този риск все пак е бил по- малък: не каже ли истината, излъже ли – шутът непременно се наказвал със смърт!
Българските крале са нямали шутове.”
Български хроники 1
На 19 февруари 1879 година, на веселието по случай откриването на Учредителното събрание, княз Дондуков-Корсаков запитал шеговито нашия екзарх Антим I:
– Е, Ваше блаженство, как мислите – България вече свободна ли е?
Дядо Антим отговорил още по-шеговито:
– Ваше сиятелство, вие ни освободихте от турците, но си мисля: а кой ще ни освободи от вас?
Голям смях паднало…
Автор: Стефан Цанев /на снимката/