by 
Китайски астрономи са документирали тайнствена „гостуваща звезда”, която останала на небето в продължение на осем месеца. Това се случило почти преди 2000 хил. години – през далечната 185 г. от новата ера.
Сега чрез данните на четири космически телескопа е създаден многовълнов образ на това, което е останало от RCW 86 (SN 185) – най-старият документиран случай на избухването на свръхнова звезда.
Рентгеновите снимки на обсерваторията „Чандра” на НАСА и на обсерваторията на Европейската агенция XMM-Newton са били обединени. Рентгеновите лъчи показват междузвезден газ, който бил нагрят до милиони градуси при ударната вълна от избухването на свръхновата.
Инфрачервените изображения на телескопа „Спитцер” и WISE (Широкоъгълен инфрачервен обзорен проучвател) говорят за прах, излъчващ се при температура няколко стотици градуса под нулата, което е по-топло в сравнение с нормалния прах в нашата галактика – Млечния път.
Изучавайки рентгеновите и инфрачервени данни астрономите успяват да определят, че причина за взрива е била свръхнова от типа Ia, в която е „кротувало” бяло джудже или мъртва звезда. Преди взрива тя е акумулирала в себе си значителна част от материята в околното пространство – най-вече газ и прах. Освен това учените използвали данните, за да разрешат още една тайна на окръжаващия остатък – как е станал толкова голям за толкова кратко време. Белите джуджета до взривяването си могат да образуват огромна кухина – област с много ниска плътност. Взривът в такава кухина би могъл да се разпространява много по-бързо от обичайното.
Това е първият случай, когато такъв тип кухина е била забелязана около системата на бяло джудже преди избухването му. Учените коментират, че тези резултати могат да имат сериозни последици върху теорията за бинарните системи от бели джуджета и свръхнови от типа Iа.
RCW 86 се намира на около 8000 светлинни години от Земята. Близо 85 светлинни години в диаметър тя се намира в южното съзвездие Пергел, което е малко по-голямо от нашия естествен космически спътник при пълнолуние.
