Внимателно с думите – последиците от тях са материални

Думите притежават огромна сила. Силата на словото е феноменална. Ако разгледаме това твърдение по-дълбоко, можем да се убедим каква власт и духовна енергия е затворена в думите, които изричаме.

Самите думи са нематериални. Но вълшебната им сила може да доведе до поразителни резултати, съвсем истински и реални в нашия или в чужд живот. Всички сме чували как само заради добрите думи, изречени от лекар, хората започват да оздравяват, а благословиите и ласкавите напътствия, пожеланията, произнесени от сърце, облекчават пътя ни.

Но за съжаление хората не винаги използват само добри, положителни думи. Понякога животът е тежък, неразбирането между хората, отказът да се чуваме едни други, всичко това води към употреба на агресивни думи, произнесени при гняв, злоба. В момент, в който сме зли към някого ние можем да пожелаем на човека, който ни е обидил, всичко да му се върне като бумеранг, без да се замисляме за последствията. „Бъди проклет” – това са страшни думи. Те, според някои, излитат в пространството и се връщат обратно към хората, сбъдвайки се буквално. Но има една важна подробност: проклятието се сбъдва не само на прокълнатия, но и на проклинащия – започват неуспехи, страдания, мъки.

Но това не е единственият вариант на проклятието. Обикновените ругатни или просто недобри пожелания, дори само мислено, оскърбленията, произнесени в състояние на афект, също имат голяма сила. Ако сте нарекли някой неудачник, бездарник, глупак или дебил, вече сте го проклели да бъде такъв.

От човешката уста излиза „боклук” – постоянно или понякога. Най-често това са паразитни думи или изрази, за които въобще не се замисляме каква лоша енергия носят и как „програмират” неусетно бъдещето ни – подсъзнанието обаче ги възприема сериозно като програма за действие.

Такива повсеместно утвърдени думи в българския през последните години са например адски (хубаво), страхотно (хубаво), за черни дни (например при приготвянето на домашни консерви). И какво става: хубаво, но преди това може да минеш през ада, хубаво, но ще бъде и страшно, а вместо убеждението, че домашните консерви са доказано по-качествени от купените в хипермаркетите (най-малкото са без консерванти)  и поради това си струват труда, все едно казваме на бедността „добре си дошла”. Или  пък „на всяка цена“. Пази ни Боже, защото има наистина страховити цени (те не могат да се измерят с пари).

Дори когато вътре в нас кипят страсти и ни се иска да отговорим на гадостта с гадост, е добре за нас самите да се сдържим и да намерим сили да простим.

Материалистите биха казали, че всичко това са религиозни измислици, които нямат нищо общо с реалния живот. Или пък става дума за най-обикновени съвпадения. Дори и така да е. Човекът не е ли длъжен да бъде човек във всяка ситуация?

В думите има огромна материална енергия. Дори онези, които ще окачествят казаното до тук като мистика и бълнуване, имат доказателства за това – достатъчно е да си спомнят как с дни не могат да дойдат на себе си от изстреляни срещу тях злобни, несправедливи думи. И обратното: как не са стъпвали по земята, когато шефът или любимият човек е казал колко е доволен от труда му колко е щастлив, че е с теб.

Така че – внимателно с думите. На първо време всички ще спечелим, ако изметем паразитни изрази като „адски хубаво”, в които дори не влагаме целенасочено нищо. И без зложелателства, че наистина се връщат.

Случайно ли Библията започва с „В началото бе словото…“