07/06/2020

Президентът на Еквадор: Дългата либерална нощ беше най-страшната за нас

Президентът на Република Еквадор Рафаел Кореа (на снимката) в разговор с колумниста на news.bg Георги Коларов в Москва

Господин президент, ще може ли Вашата страна, до края на Вашия втори президентски мандат, да преодолее кризата в отношенията си безспорната свръхсила в Западното Полукълбо – САЩ, които, видимо, продължават да смятат Латинска Америка за свой „заден двор“? Последната проява на тази криза е съдебният процес срещу американската компания „Шеврон“.

„Шеврон“ е третата по мащаби и капитал компания в САЩ. Също така, тя е втора в САЩ и седма в света сред нефтените компании. Тя навремето купи „Тексако“, против която вече 15 години е повдигнато обвинение, от страна на пострадалите индианци, заради замърсяването на околната среда.

Водата, която населението пие, в която лови риба, къпе се – е силно замърсена. В резултат се случи безпрецедентна екологична катастрофа, която нанесе огромна вреда на здравето на жителите на областта.

„Шеврон“ през цялото време настояваше процесът срещу нея да се води не в Ню Йорк, а в Еквадор. Нашият съд обаче ги осъди и сега те се опитват да го разрушат. Подадоха срещу нас иск в Международния Съд в Хага. Компанията си тръгна от нашата страна през 1992г., обаче, кой знае защо, претенциите й са основани на съглашението от 1997г., което не е съществувало тогава, когато те си отидоха.
И все едно, в Хага искат от нас да направим компромис. Като че ли не сме държава и за нас са в сила правилата на джунглата! Това е властта на транснационалния капитал.

Какъв е основният Ви мотив да обиколите света, за да посетите Москва и Минск?

Русия и Беларус са наши стратегически партньори. Владимир Путин и Александър Лукашенко станаха мои близки лични приятели. Разчитам много на тях в противостоенето с „империята на капитала“. В Москва сключихме важни договори в сферата на икономиката и енергетиката. На същото се надявам и в Минск. Започваме да развиваме и военно-техническото сътрудничество.

В какво се крие същността на Вашата ляворадикална икономическа теория?

Първо, дайте да се опитаме да отговорим на 2 други въпроса: кой управлява съвременното общество – хората, или капиталът; то ли работи за пазара, или пазарът работи за него? Най-лошото е, че от икономическата теория беше премахната нейната същност – политическата икономия! Именно тя дава правилните отговори! Това е политикономията на Адам Смит, Дейвид Рикардо, и разбира се, Карл Маркс!

Същността на моята ляворадикална икономическа теория е превръщането на Латинска Америка в континент на социалната справедливост и господството на човека над капитала. Ние преживяхме най-жестоките последствия на политики от предишния период. Нашата Латинска Америка в най-лоша форма преживя последствията от „Вашингтонския Консенсус“. Световните финансови кръгове го наложиха със сила на Кито. Дългата либерална нощ беше най-страшната за нас. Тя създаде в нашата страна най-високите показатели на неравенството. Неолиберализмът напълно унищожи равенството.

Аз смятам, че богатите са длъжни да плащат по-големи данъци от бедните. И тези пари трябва да служат за подобряване на живота на огромното мнозинство от хората. Пазарът не може да се управлява, но трябва да се контролира. Трябва да се развиват както обществото, така и личността. Само чрез търсенето на справедливост ние можем да постигнем истинската свобода.

Какви основни цели постигна и какви задачи сега изпълнява Вашата „Гражданска Революция“?

Нашата „Гражданска Революция“ ликвидира невероятното богатство на малцинството и непоносимата бедност на мнозинството. Така, ние победихме безнадеждността. Нищета прогони от нашата държава 2 млн. жители. Кризата ни остави без национална валута. В 2000г. ние приехме американския долар. Това се превърна в истинска социално-икономическа катастрофа. Тя никак не беше случайна. Само финансовият капитал винаги излиза „сух от водата“.

Ние искаме да вземем властта от малцинството и да я направим „интегрална“ (както казваше знаменитият италиански марксист Антонио Грамши) – да принадлежи на всички нас.

Оптимизирахме използването на националните ресурси. Преразгледахме нефтените договори и преминахме от договори за участие, към договори за оказване на услуги. Ако по-рано транснационалните компании оставяха за себе си 80% от нефта, сега те си оставят 20%.

Три пъти се увеличи ефективноста на събираемостта на данъците. Увеличението на данъците доведе до развитие на инфраструктурата и държавните органи. На високо равнище беше издигнат социалният сектор: образование, здравеопазване.

Еквадор вече не се управлява от чуждия капитал, бюрокрацията, олигархията, а от самия еквадорски народ. Еквадор е една от 3-те страни в света (2 – Беларус, 5 – Венецуела), които за периода 2007-2012 демонстрираха най-висок ръст на човешкия потенциал. Ние имаме едно от най-ниските нива на безработица, най-високата заплата в нашата история.

Заедно с Венецуела и Уругвай постигнахме най-високото ниво на намаляване на бедността – най-голямото унижение за човека. В нашите страни 4 пъти намаля неравенството – най-голямото постижение в света.

Кои са чисто политическите Ви постижения?

Логично следствие от важността на човека пред капитал е политическата стабилност. Мексиканската социологическа агенция „Митовски“ (създателят й е македонски българин, б.р.) дава на нашето правителство 84% подкрепа, определяйки ни като едно от двете латиноамерикански правителства на най-високо равнище. У нас няма инквизиции, смъртно наказание, нашите самолети никого не бомбардират, никого не следим, не се занимаваме с шпионаж. У нас е налице правова държава. Никой не е над закона. Ние преследваме престъпленията, а не хората.

Кой е Вашият основен политически противник?

Това са 15 организации, разположени във Вашингтон и обвиняващи ни във всички смъртни грехове. Те представляват интересите на хората, загубили изборите. Предоставят им убежище. Тази нова технология е аналог на неолиберализма в областта на правата на човека. Някога това бяха реални организации, сега се опитват да сменят правителства. Станаха оръдия за преследване в ръцете на САЩ и другите хегемонистични държави.

Това е най-голямата опасност за нашата демокрация. В ръцете им са огромни финанси и средства за масова информация (СМИ). Своите СМИ те финансират, налагайки им условия за работа.Тези СМИ се отнасят към легитимните латиноамерикански правителства по-лошо, отколкото към диктатурите. Това вече е неоколониализъм.

Обаче Еквадор пред никого не скланя глава. Ние никога няма да бъдем колония. Властта на СМИ се опитва да ни превърне в държава на мненията, а не на правото. Ние защитаваме свободата на всички СМИ, а не само на купените от богатите. Обществото може и трябва да държи в ръцете си и да контролира медиите.

http://news.ibox.bg/interview/id_1475485584

(Visited 172 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *