by 
Изследване на английски учени предполага разработката на нови, много по-евтини слънчеви батерии, покрито от милиарди нано пръти на цинковия оксид и с активни полимери.
Използвайки особените свойства на материала от цинков оксид групата на изобретателите успя да покаже, че равнище на звука от 75 децибела (това еквивалент на обичайния крайпътен шум или на звуците на принтера в офиса) може съществено да подобри производителността на слънчевите клетки.
„След изследване на системите за преобразуването на вибрациите в електричество това действително е много вълнуващо предложение. Аналогичното комплектуване на физически свойства повишава производителността на фотоволтаиците”, обяснява Стив Дан от лондонския институт ”Кралица Мария”, съавтор на разработката.
Учените по-рано показаха, че прилагането на налягане върху материалите от цинков оксид може да доведе до появата на напрежение, което е известно като пиезоелектрически ефект”. Въпреки това влиянието на това пиезоелектрическо напрежение върху слънчевите фотоелементи не е било разглеждано”.
„Ние си мислихме, че звуковите вълни, произвеждайки случайни флуктуации, ще се неутрализират едни с други и поради това не очаквахме някакво влияние върху изходната мощност”, коментира Джеймс Дарънт , професор по фотохимия от Имперския колеж в Лондон, един от ръководителите на тази разработка.
„За да не ни е скучно пускахме музика вместо унили акустични сигнали с различна честота. Най-голямата разлика беше, когато пускахме поп музика, вместо класика. Сега разбираме, че нашите акустични слънчеви батерии реагират най-добре на звуците с висока честота, характерни за поп музиката”, обобщава изследователят.
Това откритие може да бъде използвано за захранване на устройства, които се поддават на въздействието на акустични колебания – такива като кондиционерите или пък вътре в автомобилите и другите транспортни средства.
Съавторът Джо Бриско института „Кралица Мария”, коментира: „Цялото устройство е извънредно просто и евтино за производство, тъй като нано прътите от цинков оксид и полимерното покритие, са получени чрез обикновено химическо нанасяне”.
Източник: http://www.qmul.ac.uk/media/news/items/se/116312.html
