by 
Тези “истини” са формулирани от загрижен баща, който има две малки момчета. Неговите твърдения може да изглеждат твърде примитивни или твърде спорни, но всяко едно от тях очевидно е изстрадано:
1. Не във всичко, което се случва, трябва да търсим скрит смисъл (и не всичко, което се прави – е за добро)
Холокостът очевидно не е неразделна част от великия план на Създателя, в който всичко е в полза на хората. И ако след интервю за работа, тя бъде дадена на някой друг, това не означава, че някъде там зад ъгъла чака друго, по-изгодно предложение .
Дори и силно религиозните хора, ако са в състояние да мислят трезво, ще се съгласят с това прозрение.
2 . Животът е игра на числа
Ако имаш шанса едно на милион да вечеряш с модел, това означава, че за целта ще трябва да поканиш на вечеря милион модели. Същата история е и с изпращането на CV, получаването на важни постове или реализацията на безумни бизнес идеи.
Хиляди опити дават само 0.1 на сто шанс за успех, а един милион опита – това вече е добър шанс да се направи нещо невероятно.
Но ако спечелиш, може да забравиш за всичките си неуспехи и никой няма да си спомня колко много са били.
3 . Цивилизацията не е твой приятел
Държава, училище, фирми – всички тези системи се основават на подчинението и поради това не е задължително да ги виждаш като приятели. Цивилизацията се е разпространила по Земята съвсем не заради това, че нейното създаване може да направи хората по-щастливи .
С цел да се самоподдържа тя се опитва да вкара в главата ти абсолютни абсурди. Така че, ако някой с всички сили се опитва да те убеди в нещо, помисли добре защо му трябва това.
4 . Имаш подсъзнание, което се опитва да те ръководи
Не всичко, което правим, е подчинено на логиката. Понякога ние само си мислим, че вярваме в някои неща. Мислиш си, че не понасяш този човек, не защото той е парвеню. А всъщност просто му завиждаш. Или може би той се харесва на момичетата повече от теб.
Разбира се, с това няма да се съгласиш. Подсъзнанието затова и се нарича подсъзнание, защото работи, като заобикаля нашите разсъждения.
Най-тревожното е, че за другите като правило, твоята завист е очевидна.
5 . Химията е велика сила, която трябва да се уважава
Ако имаш пристъп на раздразнителност, помисли дали си спал достатъчно тази нощ, ял ли си нещо, от колко време не си правил секс, или може би е време да пушиш.
Ако това не е така, тогава прочети отново точка 4.
6 . Гневът е безполезен. Поне в повечето случаи
Да допуснем, че някой не е съгласен с теб и започваш да му крещиш. За какво? За да може другият човек да се изплаши от твоите крясъци и да започне да мисли същото като теб?
Или приятелката ти е погледнала към друг. От това, че си се ядосал, той дали е станал по-малко привлекателен?
Сенека твърди, че гневът не носи никому нищо добро. Той е вярвал, че трябва да се отървете от всички емоции и няма да изгубите нищо.
Въпреки това самият Сенека понякога се престорвал, че се сърди. В противен случай хората, които са израснали с постоянни крясъци по тях от родителите си, просто няма да повярват в сериозността на думите му.
7 . От чувство на вина също няма полза
Котките нямат чувство за вина. И кравите също. Кучетата имат, но само защото ние ги обучаваме така.
Чувството за вина – това е сложен комплект от емоции, който не играе някаква важна роля. Това е вид форма на посттравматичен стрес, условен рефлекс, причинен от страх от наказание.
Чувството за вина е безполезно. Дори и да си унищожил живота на някого, с чувство за вина нищо не се поправя. Друго нещо е намерението да се постъпи правилно и да се коригира грешката. Това е наистина ценно.
techno-anthropology
