by 
Гризачи, живеещи в горите на Панама и Коста Рика, издават пронизителни звуци всеки път, когато се налага да защитават територията си или пък да призоват съюзници на помощ. Със своеобразното си пеене на мезоамериканските кафяви хамстери обозначават границите на територията си. По-малките се опитват да се защитят от кафявите, които са с по-големи размери. Трелите на малките са по-тънки.
„Много хора се чудят защо въобще тези гризачи „пеят”. На практика високочестотните звуци издават много от представители на този род, в това число мишки, плъхове и дори – домашни хамстери. Често всички те издават звуци на много високи честоти, неуловими за човешкия слух”, обяснява водещият автор на проучването Брет Паш, зоолог във Факултета по интегративна биология при Тексаския университет.
Учените поясняват, че вокализаците се състоят от комплект бързо повтарящи се звуци, които ние наричаме трели. Звуците се издават всеки път, когато животните отварят и затварят малките си устни, а това става приблизително по 15 пъти в секунда. Причината за междувидовия конфликт е, че хамстерите се хранят със същата храна и обитават същите места.
Провеждайки редица полеви и лабораторни експерименти учените забелязват, че панамските кафяви хамстери предпочитат да се заселват в по-хладните високопланински гори. Представителите на този вид не понасят жегата. Те издават своите звуци при нахлуване в тяхната територия от страна на представители на други видове, тъй като са доминиращи на територията.
Преди време американски учени заявиха, че мишите самци са способни да запомнят и да имитират ултразвуковите песни на своите конкуренти в борбата си за благосклонността на женските.