by 
Ние всички си мечтаем за чудеса, а те все не идват и не идват. Защо? Може би защото някъде дълбоко в душата си смятаме своите мечти са неосъществими? Не вярваме, че могат да се сбъднат? Не ни достига вяра? Навярно това е отговорът…
Целият научен свят му се присмива.. Наричат го невежа, дилетант, авантюрист. Но той продължава разкопките. Десетки години събирал пари, за да осъществи детската си мечта. И чудото станало – Хенрих Шлиман все пак разкопал легендарния древен град Троя, който всички преди това смятали за измислица, за красива легенда.
Но защо става така: някои постигат успехи в безнадеждни на пръв поглед дела, а други, които имат всички шансове да направят дори повече, не постигат нищо?
А ето и още една история – на пръв поглед нямаща нищо общо с тази на Шлиман. Тя се случила с известния психолог и писател Владимир Леви (б.ред:повечето от неговите книги са преведени на български). „Порасна ми тумор на кожата, разказва Леви. – Растеше достатъчно бързо и неприятно, разпространяваше се… Назначиха ми спешна операция. И никакви гаранции”…
И тогава той започнал да мисли – „как всичко ще бъде както трябва”, че скоро ще се раздели с това нещо напълно и завинаги, без остатък. Представял си как го премахват. „Вечерта преди операцията, легнал в леглото, още веднъж провел „операцията по премахването” мислено… Усетил невероятно спокойствие и заспал дълбоко. Събуждайки се на сутринта видял чудо, в което отначало не искал да повярва. Туморът паднал самичък. Откъснал се. На негово място вече растяла свежа здрава тъкан. В света има описани много случаи, когато някои болни не могат да бъдат спасени от светила на световната медицина, а други по някакъв чудотворен начин се излекуват сами.
Тази две истории – съвсем различни, имат и нещо общо. Шлиман нямал ни най-малки логични основания да вложи целия си капитал в археологическата експедиция. Леви нямал никакви причини за излекуване, тъй като не е проведено никакво лечение. Но и в единия, и в другия случай е налице страстно желание, постоянна мисъл за мечтата.
Какво от това, ще си кажете. Всички ние искаме нещо, за което напрегнато мислим. А чудесата така и не идват. Защо? Може би защото някъде дълбоко в душата ние смятаме своите мечти за неосъществими. Не вярваме, че ще се сбъднат. Не ни достига вяра…
Вероятно – това е ключът. Добре, но какво е тогава вярата?
Активната сила
Въпросът изглежда нелеп – кой ли не знае отговорът? Това е”убеденост, дълбока увереност”, казва Тълковният речник. Но ако се замислим това в крайна сметка не обяснява нищо. Учените говорят за вярата малко по-иначе – като за някакво „вътрешно състояние”, за „психологическа настройка”. Всичко е елементарно – това е резултат от някакво внушение отвън или пък самовнушение. Но никой от тях не обяснява какво е това внушение. И защо то притежава такава колосална сила. И накрая – какъв е механизмът му?
Има обаче и учени, които са стигнали до извода, че всички наши чувства и мисли са напълно материални, че това е някаква фина енергия. Предлага се още по-спорна хипотеза: вярата, която се отнася към сферата на съзнанието, е също някаква – засега непозната ни, енергия. На практика излиза, че е така, а каква е физическата природа на тази енергия, тепърва предстои да узнаем.
Очевидно е обаче, че вярата заема много по-голямо място в нашия живот, отколкото ни се струва. За разлика от знанията, които се характеризират с формулата „това е”, вярата присъства навсякъде, където употребяваме (или подразбираме) „трябва да бъде”, „вероятно”, „по-скоро”…Всички ние – без изключения, вярваме. Дори онези, които си мислят, че не вярват, на практика вярват – в противоположното. Който не вярва в Бог, вярва в това, че той не съществува. Който не вярва в успеха, вярва в поражението.
Вярата винаги действа като някаква активна сила. „положителната вяра е вяра във възможността, реалността, осъществимостта на нещо и ни подтиква към действие. И обратното, „отрицателната” вяра, вярата в „не”, се превръща в спирачна сила, тя е парализираща, сковаваща.
Мисълта е страшна сила
Ние сме свикнали да мислим, че вярата лежи в основата на религиите. Но фактически на нея се крепят и философията, и изкуството, и науката. Без вяра в своя талант художникът не би създал произведенията си. „Без вярата, че природата е подчинена на закони, не може да има никаква наука”, е казал бащата на кибернетиката Норберт Винер. Енергията на вярата пронизва целия наш живот. Но какво все пак представлява тя?
Може да се предположи, че енергията на вярата е много фина, а това значи – и по-силно и дълбоко проникваща отколкото енергиите на мислите и чувствата. По своята природа тя е неутрална, т.е. тя не носи някаква информация. Точно поради това върху нея може да бъде „поставена”, „записана” информация. И тогава обединената с вярата модулирана мисъл прониква в най-скритите ъгълчета на физическия свят. И пренася там някаква идея, която започва да действа, предизвиквайки удивителни последствия.
Изследвания през последните години доведоха до неочаквани изводи: мисълта на човека е способна да „програмира” траекториите на елементарни частици, да изменя химическия състав на веществата, да предизвиква реакции у растенията, да внушава желаното поведение на животните. Но човекът може по същия начин да въздейства и върху собствения си организъм. Със своята мисъл, съчетана с дълбока вяра, той е в състояние да повлияе на функционирането на своите органи и клетки. Ето така стават чудотворните изцеления на вярващите и оптимистите.
Понякога освен вярата, за изцелението или успеха няма и най-малки основания. А резултатите в същото време са налице. Куриозна история се случва в САЩ. У малограмотно селско момче открили рак на гърлото. Диагнозата поставил местният лекар. Изпращайки го в една от големите онкологични клиники той му казва, че там ще премине нов, много ефективен курс на лъчева терапия и веднага ще оздравее.
Първото, което направили лекарите от клиниката при изследванията, било да измерят температурата, пъхайки термометъра в устата на момчето. По изражението на лицето му лекарят разбрал, че то възприема термометъра като прибор за лъчева терапия. И не тръгнал да го разубеждава. След няколко такива „сеанса” ракът на смъртно болното момче напълно изчезнал.За никакво целенасочено самовнушение тук не може да се говори. Работила е вярата.
Но мисълта, съпроводена с безусловна вяра, може да препрограмира клетките на нашия организъм и в нежелана посока.
Следва