by 
Владимир Путин разиграва с невероятна виртуозност случая с Eдуард Сноудън. Той не одобрява действията на беглеца, но не възнамерява да го върне в родината му.
Президентът дори го нарече съвременен американски дисидент и го сравни с легендарния Андрей Сахаров, който отначало работи по съветската ядрена програма, а след това става защитник на правата на човека, получавайки през 1975 г. с Нобелова награда.
В същото време “руските варианти на Снодън” ги ловуват по всички краища на света. Путин безмилостно преследва този вид “дисиденти” (бивши сътрудници на тайните служби), за да , както президентът веднъж се изрази, ги накисне в тоалетната.
Изразителен, макар и не единствен пример за това може да послужи съдбата на бившия офицер от ФСБ Александър Литвиненко, който беше отровен с полоний в Лондон.
Каква информация би разкрил “Руският Сноудън?” От края на миналия век в Русия работи системата СОРМ (система от технически средства за осигуряване на функциите на оперативно-издирвателни мероприятия). СОРМ-1 стартира през 1996 г. и служи за подслушване на телефонни разговори. СОРМ-2 е разработена след четири години – програма за интернет наблюдение и проследяване на комуникации в мрежата.
Разбира се, всичко е строго секретно. Руснаците икономисват и прехвърлят всички разходи, свързани с техническото обезпечаване на подслушване на телефонни разговори или изпращане на имейл съобщения, върху телекомуникационните компании.
Просто казано, всяка телефонна компания или доставчик на интернет трябва да предоставя на Федералната служба за сигурност възможност да се присъединява към мрежата и. А какво точно ще наблюдава ФСБ – никой не знае. За следене никой не предупреждава. Всъщност от 2006 г. насам тайната на кореспонденцията в Русия е фикция.
Конституцията на Русия, обаче, гарантира, че нарушаването на тайната на кореспонденцията може да се прави само въз основа на решение на съда, обаче, за да се събира информация за потребителя, номерата, на които той е звънял, или местата, където собственикът на мобилен телефон е бил, разрешение не се изисква.
Специалните служби, имайки достъп до телекомуникационни компании, могат да не съобщят за подслушването, така че никакъв контрол върху тяхната дейност не е възможен, за което написа наскоро в опозиционния вестник “Новая газета” Юрий Ревич.
“Руският Сноудън”, ако се появи, може да каже много за постоянното наблюдение на опозиционни фигури. Записи на телефонните им разговори се появяват в контролираните от държавата медии, когато стане изгодно за Кремъл.
Единствената разлика между САЩ и Русия се свежда до това, че американците следят гражданите в името на националната сигурност, а руснаците – в името на безопасността на властите.
Read more: http://30dumi.eu/2013/07/mislite-si-che-putin-ne-podslushva/#ixzz2Ydxt2yq3
