17/06/2024

Българското политическо уродство

Парадоксално, но факт: кабинетът на Орешарски няма да оцелее дълго, ако ГЕРБ продължи да стои извън парламента.

Грозните нападки, с които през май месец депутатите на ДПС се втурнаха да обсипват бившите управляващи, вече ги няма. В първата седмица от съществуването на 42-то Народно събрание депутатът Делян Пеевски заплашваше Цветанов с възмездие, а депутатът Христо Бисеров настървено питаше дали ГЕРБ най-после ги боли, когато им вадят зъбите. В първата седмица от съществуването си парламентът не работеше, а просто се опиваше от предстоящото си бизнес отмъщение. Правеше го без задръжки, както го бяха правили и в ГЕРБ в предишните 4 години. Фикцията, че между управляващите и опозицията има някаква фундаментална разлика, беше разкрита именно през май. Тогава стана ясно, че ако българското политическо уродство трябва да си намери художник, той би следвало да се казва Йеронимус Бош.

Сражение за снизхождение

Сега е средата на юли, 37-ият ден от протеста, и от довчерашния тон към ГЕРБ почти няма следа. Обвиненията към Бойко Борисов не са оттеглени, не са и намалени, но тонът е друг. Друго е и цялостното послание – вече не се твърди, че ГЕРБ е неприемлива партия като цяло, а само това, че някои от хората в нея са неприемливи. Лютви Местан го каза съвсем прозрачно: че чака ГЕРБ да се освободи от „лошите инициали“ – намек към скандала от последните дни, в който се разбра, че председателят на Комисията по конфликт на интереси е записвал в тефтера си инициалите на различни политици, които са диктували решенията му. В резултат от скандала една от трите най-разпознаваеми фигури в ГЕРБ Искра Фидосова напусна парламента. Тя беше разпозната в записките от тефтера като „И. Ф.“

Това, че ГЕРБ е проблемно образувание само заради няколко души, е съвършено нова версия. Само преди месец, при избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, същият Лютви Местан произнесе безпрецедентна по своята настървеност реч срещу ГЕРБ, като повече от 30 пъти я определи като „престъпна“ партия. Кое от двете твърдения би следвало да е вярно – че партията е престъпна или че в нея има отделни неприемливи фигури? ГЕРБ надали е успяла да се промени чак толкова за 30 дни.

Управляващите буквално се сражават за снизхождението на ГЕРБ и нищо повече. Никое европейско правителство не би могло да се задържи на власт при ежедневни 37-дневни протести, при опозиция, която не влиза в парламента и при кабинет, който е излъчен от загубилия изборите, с цената на това да зависи от благоволението на крайната десница.

Програма минимум

В момента българският кабинет е абсолютен прецедент в това отношение. Европа познава друг вид странности и опасности. Тя с нежелание свикна на противоречиви коалиции между невъзможни политически партньори, свикна да овладява правителства, които използват сила срещу демонстранти и дори натрупа – покрай Унгария и Румъния – негативен опит в диктаторските стремежи на един или друг политик. Българският случай обаче се среща за първи път – в лицето на кабинет, който не забелязва протеста и опозицията едновременно.

Очевидно управляващата коалиция си е дала сметка за това как изглежда отстрани и е направила своя избор – да „забележи“ поне опозицията, за да намали крайността на европейската реакция. Партията на европейските социалисти от край време тласка БСП дори към коалиция с ГЕРБ, но това би било двойно самоубийство, за което и двете страни си дават сметка. Влизането на ГЕРБ в парламента е единствената програма минимум, по която ЕС и коалицията на Станишев, Местан и Орешарски могат да постигнат компромис. И очевидно добре я изпълняват, щом и Бойко Борисов заяви, че и той е готов за преговори с БСП.

Автор: Т. Ваксберг/ Редактор: Б. Рачева
DW.DE

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *