by 
Мит е, че структурите и агентите на ДС са част от задкулисието, за което се твърди, че дърпа конците на сегашните български управляващи. Че какво „задкулисие“ могат да бъдат тези хора, щом вече са си изцяло „на светло“?
Анализ на Георги Папакочев:
Тези хора ораторстват открито в парламента, не слизат от телевизионния екран и вестникарските страници, скандират сред протестиращите, вилнеят необезпокоявано в социалните мрежи и дори се включват активно в протестните подписки за смяна на начина, по който се управлява държавата днес.
Четвърт век след промените тези хора, лишени от всякакво чувство за приличие, продължават да минават между капките на постоянния обществен хаос, разчитайки на това, че годините и забравата ще изличат следите от позорното им минало на доносници, явочници и агенти. Излизането на светло и все по-настойчивите им опити за обществено легитимиране вече дават резултати.
ДС-чалгата
Покрай скандалите, съпътствали предсрочните избори, удобно беше подминат фактът, че цяла дузина от новите депутати са били сътрудници на бившата Държавна сигурност – по четирима от БСП и ДПС, трима от ГЕРБ и един от „Атака”. А както припомня разследващият журналист Христо Христов, кандидат-депутатите с агентурно минало от четирите представени в парламента партии са били дори двойно и тройно повече. Някак бързо отшумя и шокът от скандалните думи на Марин Райков, че „принадлежността към ДС е част от чалгата на прехода”. Да не говорим за опитите му да реабилитира седмина бивши сътрудници на ДС, връщайки ги в системата на МВнР. А най-скандален беше фактът, че за зам.-министър на икономиката бе назначен човек, започнал кариерата си в ДС с псевдонима „Младенов”.
Откровенията на Вигенин
И ако поради липса на време служебният кабинет не успя да поработи в тази посока още по-активно, за правителството на Орешарски вече може да се каже, че се справя направо блестящо! Младият външен министър Вигенин направи външнополитическия си дебют с вледеняващото твърдение, че агентите били „потенциал, който не бива да бъде разпиляван”. След като се сблъска с твърдата позиция на президента Плевнелиев, който се обяви категорично против възстановяването на посланици с досиета, Вигенин захвана да обяснява пред медиите, че след като ДС не съществувала от четвърт век, тя нямало как да определя правилата. И тихомълком назначи бивш агент с псевдонимите „Антон” и „Боил” за постоянен секретар в МВнР.
Този ход предизвика светкавичната реакция на германските евродепутати Михаел Галер и Моника Холмайер, които констатираха иронично, че новият български външен министър „очевидно няма други грижи, освен облагодетелстване на хора от бившия комунистически режим”. Междувременно народен представител от БСП с агентурен псевдоним „Люляк” набързо беше назначен за областен управител на София, а друг депутат от левицата, носещ тайното ДС-прозвище „Гогов”, успя да нарече протестиращите „интернет-лумпени”, с което си навлече тяхната вечна „любов”.
Тайнствата на прехода
Медийната ДС-ситуация не е по-малко абсурдна. Ключови публицистични предавания продължават да бъдат модерирани от водещи с ДС-пагони, а от техните студиа вече почти не излизат двама от „любимците” на народа – единият, професор в УНСС, е от бившия Шести отдел на Шесто управление на ДС, а другият, депутат от БСП, е агент на ПГУ на ДС.
В протестната суматоха тези дни мнозина се опитват да изличат окончателно позорните си зависимости. Дори под набралата популярност Харта 2013 се появиха имена на хора със срамни досиета в архивите на комунистическите тайни служби. Което е поредното доказателство, че днес тези фигури съвсем не се крият – те са решили да не бъдат вече „задкулисие”. Защото знаят, че докато навремето БКП е използвала ДС, за да пази режима си, то днес ДС използва управляващите, за да реализира целите си. А това е може би най-парадоксалното „тайнство” на почти четвъртвековния български преход.
Парадоксът е, че още има млади хора в България, които не са си стегнали куфарите с еднопосочен билет за Европа или САЩ.